Заради Истанбулската конвенция: и в Хърватия се карат

По темата разговаряхме с хърватския журналист Сречко Матич:

ДВ: Кои са главните противници на Истанбулската конвенция в Хърватия?

Сречко Матич: Това е шарена коалиция от различни организации, сред които няколко свръхконсервативни НПО. Разбира се, и организации, които пропагандират един традиционен образ на семейството, на мъжа и на жената. Те твърдят, че са против „лудостта на модернизацията“. Интересно е, че сред противниците на Конвенцията са и вдовиците на ветераните от войната. И, разбира се, Католическата църква, която има голямо влияние в Хърватия - 86% от хърватите се самоопределят като католици.

ДВ: А какви са аргументите на противниците на Конвенцията?

Матич: Аргументи е силно казано. Не става дума толкова за факти, колкото за мнения. Споделят се многобройни предразсъдъци, изказват се обобщения, които изобщо не се опират върху фактите и върху съдържанието на Истанбулската конвенция. Всичко се съсредоточава върху интерпретацията на Конвенцията. Любопитно е например твърдението на противниците, че ако Конвенцията бъде ратифицирана, тогава тази ултралиберална, така наречена „джендър-идеология“ ще подкопае хърватските традиции и ценности. И дори ще ги унищожи. Твърдят още, че, видите ли, всеки мъж, който се смята за жена, ще може да ходи в дамската тоалетна, че еднополовите бракове ще бъдат узаконени, а малките деца още от детската градина ще учат за джендър и ще ги карат свободно да избират сексуалната си идентичност. Това са така наречените „аргументи“.

ДВ: Какви са политическите измерения на дебата около Истанбулската конвенция?

Матич: Цялата работа доста се разрасна и се стигна до истински сблъсък в хърватския парламент. Не изключвам дори възможността сегашното хърватско правителство да падне в близките дни. Министър-председателят Андрей Пленкович, бивш евродепутат, настойчиво се застъпва за ратифицирането на Конвенцията, може би още идната седмица. Той иска да се наложи по този въпрос. Но вътре в неговата партия, Хърватската демократична общност, която членува в ЕНП, съпротивата е много силна. Той се опита да успокои своите вътрешни противници с обещанието, че към Конвенцията ще бъде добавен допълнителен текст за дистанциране от джендър-идеологията. Той твърди, че по този начин Истанбулската конвенция ще бъде в съзвучие с хърватската конституция. Но това не успокои критиците, съпротивата е голяма. Много по-голяма, отколкото примерно срещу корупцията в Хърватия. Освен това и опозицията играе недостойна роля. Предишната управляваща партия, социалдемократите, пропусна да ратифицира Конвенцията по време на последния си мандат, а сега се обявява против, защото се опасява, че допълнителните клаузи ще обезсилят Конвенцията. Макар че тези клаузи всъщност няма да имат никакво правно значение.

ДВ: Как се отнася населението, как се отнася обществеността към цялата тази дискусия?

Матич: Наблюдаваме как се развива дискусията, най-вече в социалните мрежи, където споровете са много остри. Там обаче се спори за нещо, което само малцина са чели. Роля играят главно предразсъдъците. На тези предразсъдъци, които противниците на Конвенцията обявяват за „аргументи“, трябва да се възразява с факти. А това не са способни да сторят дори депутатите в хърватския парламент. Както се видя на дебатите, самите депутати изобщо не са чели Конвенцията. Та се наложи министър-председателят да ги призовава: „Моля Ви, прочетете я, вижте за какво става дума и нека да го обсъдим“. В обобщение, както казах: много предразсъдъци, малко факти.

ДВ: И накрая: как в Хърватия се гледа на проблема с домашното насилие, какво е отношението на обществото?

Матич: За съжаление този проблем го има и обществото добре знае това. Статистиката е ужасяваща. Според последните официални данни, през 2016 година е имало 20 убити жени. А за последните години над 300 жени са били убити при домашно насилие, като е имало и стотици опити за убийство. В повечето случаи извършители са били най-близките хора: съпрузи, партньори, дори синове. Това е тема-табу в едно общество, което възприема себе си като консервативно и традиционно. Много жени, особено в селските региони, имат сериозен проблем с насилието. Тъкмо те са класическите жертви. Обикновено нямат възможност да се съпротивляват, няма свидетели, няма и социални домове за жени, бягащи от насилие. Ясно е, че трябва да се подобри законодателството - по този въпрос управляващата партия и опозицията са на едно мнение. Но засега в тази посока не се предприема почти нищо и затова положението не се подобрява. А най-вече - не се върши почти нищо, за да се подобри превенцията срещу домашното насилие.