Животът в Дамаск: за едни трохи, за други барове

"Преди кризата печелех близо 700 лири и бях доволен. Сега печеля 10 000 лири на ден, но не ми стигат. Загубих вяра в местната икономика", разказва таксиметровият шофьор Самер от Дамаск*. Той се преместил в столицата, тъй като в селището, където живеел, избухнали боеве.

Двете лица на делника в Дамаск

От избухването на гражданската война насам сирийската лира е загубила близо 90 на сто от стойността си. Освен това много от основните стоки са дефицитни, а това още повече вдига цените. Затова повечето сирийци са принудени да се лишават от много неща. Дори готвенето за мнозина се е превърнало в лукс. "Започнах да използвам по-лош ориз и по-лоши хранителни продукти. В момента мога да си позволя да сготвя месо само веднъж на три седмици", разказва 40-годишната Ясмин, която е майка на три деца. Тя е избягала от родното си място и днес живее в жилище под наем в Дамаск. "По-добре да ядеш лоша храна, отколкото да живееш на улицата", казва Ясмин, която едва свързва двата края.

Не всички сирийци обаче живеят като нея. А това си личи най-вече в баровете и кафенетата, които са станали повече от преди. "Да пестя? До кога? Докато умра? Не, човек живее само веднъж", казва Таим, който не желае да посочваме истинското му име. Той споделя, че не иска да говори за политика; предпочита да ходи на купони, за да пийне евтина водка и да послуша музика на живо. 23-годишният Таим редовно публикува във Фейсбук снимки от партита. Разказва, че често се отбива в бар "Мазика" в старата част на Дамаск, където танцува с приятели до зори. "Опасно е, но с времето започваш по-малко да се страхуваш. Може би свикваш със страха", разказва той. Таим се смее почти след всяко изречено изречение. Може би това е единственият начин да игнорира ужасната представа за бъдещето си.

Цели браншове са изчезнали

От войната в Сирия насам няма достоверни данни за състоянието на местната икономика. Ясно е обаче, че много професии и браншове са изчезнали. Мебелните фирми например, които преди са били толкова разпространени, са фалирали. Туристическите агенции и бюра също са потънали вдън земя. Затова пък сенчестата икономика процъфтява. Сирийци, специализирали се в логистиката, пренасят стоки между бунтовническите региони и правителствените райони, подкупват войници и представители на всички вражуващи партии, организират тайни преноси. И печелят, търгувайки с дефицитни стоки. Например продавайки газ за готвене на онези, които са готови да заплатят високата цена.

Същевременно правителството се опитва да разпространява положителни новини. "Сирийският износ на лекарства е нараснал, през 2017 година са открити четири нови фармацевтични лаборатории", пише правителственият вестник "Ал Тхавра", цитирайки служителка в министерството на здравеопазването.

Удавникът се лови и за едната сламка, гласи една сирийска поговорка. И насред войната има опити да се създаде нещо ново. Млади хора основават т.нар. стартъп компании. "Стартъп компании има засега само в Дамаск, Алепо, а отскоро и в Хомс. Но те възникват само ако си осигурят финансиране от международни организации, а дори и в тези случаи това са засега само дребни опити", разказва Маен Елхемех, който междувременно работи в Германия като ръководител на проект. Според него, стартъп компаниите в цяла Сирия са около 500. Създаването им е трудно и поради това, че в страната не са налице необходимите правни структури, посочва Елхемех.

Жените заместват мъжете

От началото на войната много висшисти са напуснали страната. Това е загуба, но и шанс за сирийската икономика. "Много сирийци избягаха в Европа и част от тях имат добри шансове за кариера. Подобри ли се положението в Сирия обаче, много от тези хора ще се върнат в родината си с нови познания и опит", убеден е Елхемех. Факт е обаче, че в момента много специалисти не са в родината си Сирия.

В страната се усещат и други промени. Жените в Сирия например междувременно работят и в професии, които преди са били упражнявани само от мъже. Според резултатите от допитвания, делът на жените, работещи във фирми, е 58,3%, посочва сирийският вестник "Ал Аийям", който е смятан за близък до правителството.

В крайбрежния град Тартус жени работят днес като продавачи на улицата, шофьори на микробуси или автомеханици, а в Дамаск - и като таксиметрови шофьори. В Сирия това е съвършено ново явление, възникнало покрай липсата на мъже. Много мъже са избягали от страната, загинали са или са хвърлени в затвора. Днес немалко жени трябва сами да изхранват семействата си. Дали това ще засили равноправието на половете в Сирия, когато един ден войната свърши, е един от многото открити въпроси в тази изтормозена от сраженията страна.  

 

* към 1 май 2018 един български лев се равнява на 318 сирийски лири