Те живеят под земята. Само с хляб и вода.

Камъни, прах и сив пясък докъдето ти стигне окото. А после малки възвишения. Чак при повторно вглеждане се вижда, че под тях има убежища. Близо 100 семейства са вкопали жилищата си под земята в пустинната местност край град Мазар-и-Шариф, за да оцелеят.

"За повече не ни стигнаха средствата", казва Шейх Тахер и допълва: "Пълнехме чували с пясък, които да ни послужат вместо стени". Шейх разказва, че не е имал достатъчно пари, за да си купи дървен материал и да построи истинска къщичка за своето семейство. "Когато премине някой човек оттук, ни пита как изобщо можем да живеем на това място. Някои дори започват да плачат."

"Даваме на детето само хляб и вода"

Шейх е едва на 30 години, но има вече дълбоки бръчки по лицето. На само няколко квадратни метра под земята живее заедно с жена си Мариам, дъщеря си Негрис и племенницата си.

Мариам седи на земята, прегъната на две от силни болки. "Лекарят казва, че имам жълтеница." Първоначално купили лекарства за нея, но парите им свършили, а лекарят ѝ казал да не ходи повече при него, щом не може да плаща за лечението.

Малката Негрис е на почти две годинки, но има вид на значително по-малко дете. "На ден имаме само по един малък хляб за малката - режем го на филии и ги топим във вода, за да стане на супа. Това е всичко, с което можем да я храним сега", казва Шейх.

Семейство Тахер е принудено да си купува дори водата - както и всички останали в импровизирания подземен бежански лагер. В землянките няма дори водна помпа. "Карат водата от друго място с контейнер и я изсипват в една яма, където я съхраняваме", казва Шейх. Водата се заплаща, но тъй като парите им свършили, сега са натрупали дългове към местния продавач на вода.

Тук в продължение на месеци не е падала и капка дъжд. В много региони на Афганистан хората са застрашени от голямата суша. Още по-голям е страхът им от наближаващата зима.

Очите на Мариам се пълнят със сълзи, когато разказва за миналата зима. "Имаше толкова много сняг, че не смогвах да го изгреба от найлоновите чували, които ни служеха за покрив. А той накрая все пак се срути под тежестта на снега. Аз бях бременна и загубих детето от тежкия удар", разказва тя.

"Умоляваме света - помогнете ни!"

От вече година и половина семейство Тахер живее насред каменната пустиня. Те били принудени да напуснат своето село, защото се оказали край самата линия на полесраженията между талибаните и бившата правителствена армия.

Едно време имали малка къща. Шейх изкарвал от земеделска работа по полето все пак достатъчно пари, за да изхранва семейството си. "Умоляваме света - помогнете ни, за да имаме някакво бъдеще! Помогнете ни или възстановете нашето село. Умираме от бедност и глад. Дори да се завърнем в родното ни село, там сега всичко е в развалини", казва Шейх.

Всеки трети жител на Афганистан междувременно не знае как да си осигури храна. Обединените нации апелираха към всички свои държави членки да окажат помощ на хората в Афганистан в това "най-мрачно за тях време".