Жената, която...
Коментар от Александър Андреев:
„Меркел е винаги в час. Има си едно малко тефтерче, където записва най-важното, а в политическите разговори е изключително точна, умерена и спокойна.” Така ми я описа мой много близък човек, на когото имам пълно доверие. Но и без тази „кухненска” информация аз виждам Ангела Меркел точно такава: като един изключително добросъвестен, страшно работоспособен и целенасочен политик, воден от идеята, че с труд, търпение и диалог се постигат най-добрите резултати.
Въпреки всичко това
Казах „политик”, макар че в Германия много държат да се използва женският род - политичка. Но защо правят това разграничение? По какво се различават жените от мъжете на ръководни позиции? Лично аз изпитвам здравословна скептичност както към джендър-преувеличенията, така и към приказките за „типични женски” и „типични мъжки” качества. И тъкмо Ангела Меркел илюстрира най-добре този възглед. Помислете си само! Като изходна позиция тя сякаш е перфектно неподходящият човек за лидер на германските християндемократи и за канцлер на обединена Германия. Тя е, първо: жена, второ: източногерманка, трето: протестантка, четвърто: разведена и бездетна. И независимо от всичко това успя да овладее партията си, деликатно да демонтира всички амбициозни мъже, които се стремяха към постовете ѝ, да спечели доверието и уважението на мнозинството германци и да се превърне в един от най-респектираните и авторитетни световни политици.
Хора, които я наблюдават отблизо, твърдят, че Меркел умее да слуша (рядко качество при политиците) и че обикновено търси решението на проблемите не чрез сблъсък, удряне по масата или тропане с крак, а в диалог, като непрекъснато мисли за най-малкия общ знаменател. Тук някой може да каже: Ами да, ето това са типични женски качества. И ще сбърка. Защото това са просто най-важните умения на един добър политик. Та нали политиката е именно „изкуството на възможното”, както казва един политик, в чийто стол днес седи Меркел - Ото фон Бисмарк.
"Швабска домакиня"
А, и още нещо последно за Меркел в ключа „мъже-жени”, което е особено актуално на фона на големите терзания около гръцкото прахосничество. Самата тя определя себе си като една добра „швабска домакиня”. За германското ухо това означава: добросъвестна, работлива и най-вече - пестелива.