Елит, зает само със себе си

Тези дни хърватите имат двоен повод да празнуват. На 25 юни се навършват 25 години от обявяването на независимостта, а на 1 юли - три години от присъединяването на страната към ЕС. На никого обаче не му е до празнуване. Само пет месеца след като пое властта, новото правителство е пред разпад. Експериментът на безпартийния премиер Тихомир Орешкович да създаде дясно-центристко правителство вече може да се счита за провален.

Повод за тежката криза станаха обвиненията в корупция срещу вицепремиера и председател на национално-консервативната "Хърватска демократична общност" /ХДО/ Томислав Карамарко. Натискът срещу него са засили, след като стана ясно, че съпругата му е получила от лобист на унгарския петролен концерн MOL консултантски хонорар в размер на 60 000 евро. Унгарският концерн води дългогодишен спор с хърватското правителство за разпределението на властта в хърватския петролен концерн INА.

Хърватски медии пишат, че унгарският концерн си е осигурил влиятелни позиции в хърватската фирма с помощта на подкупи. На базата на тези обвинения, коалиционните партньори от партията "Мост" поискаха оставката на вицепремиера Карамарко. От ХДО пък отвърнаха с искания за оставката на лидера на "Мост" Божо Петров. В петък миналата седмица премиерът Орешкович се обяви за оставката и на двамата си вицепремиери – и на Карамарко, и на Петров.

Основната им грижа е как да запазят властта си

Вместо да провежда необходимите реформи, хърватският политически елит за пореден път е зает предимно със себе си. Германският депутат от хърватски произход Йосип Юратович не е изненадан от този факт. Според него, политическите структури в Хърватия са изградени така, че основната грижа на политиците е как да запазят властта си, а не как да се грижат за бъдещето на страната. "Ремонтът на правителство не носи нови идеи, няма и нови лица, които да предлагат нови перспективи", допълва той. Според него, нови избори биха били шанс за излизане от правителствената криза.

Някои от водещите политици на ХДО се дистанцираха от Карамарко. Те смятат, че партийният лидер трябва да подаде оставка в името на националните интереси. Карамарко би могъл да бъде и свален, за да не става пречка пред формирането на ново правителство на ХДО с "Мост", предположиха някои хърватски медии.

Но големият проблем си остава непроменен, твърди Йосип Юратович – говори се само за власт, но не и за програми. "Вътрешнопартийната демокрация просто не функционира. Нито в Хърватия, нито в целия регион. И едни и същи политици, но с различен антураж, водят все една и съща политика. Ако имаха идеи, щяха да ги реализират. Очевидно е, че нямат никакви идеи", казва той.

При това Хърватия има спешна нужда от дългосрочна стратегия за развитието на икономиката. Реформите се отлагат години наред, публичният дълг съставлява почти 90 процента от БВП, безработицата е 16 на сто, а бюджетният дефицит значително надхвърля европейския праг.

Кредитоспособността на Хърватия се влоши, затова и кредиторите искат вече по-високи лихви за заемите, отпускани на страната. Много висококвалифицирани хървати напускат страната. През последните две години близо 100 000 хърватски граждани са потърсили работа в Германия. "Хърватия в момента е дезориентирана. Ние просто не знаем накъде върви страната и каква е нейната цел", казва германският депутат Юратович.

Политическите сътресения в Хърватия оказват лошо влияние и върху европейската интеграция на съседните страни. Хърватия се присъедини към ЕС с обещанието да стане пример за подражание в целия регион, подчертава Юратович. "Европейците всъщност се надяваха, че Хърватия ще обнадежди и мотивира всички страни в региона, вместо да се изолира и да изпада в политическа нирвана", казва той.

С разпадането на управляващата коалиция, дълбокото разцепление сред хърватското общество достигна своя апогей. Миналата седмица страната беше разтърсена от големи граждански протести. По данни на полицията, само в Загреб са демонстрирали 40 000 души. Те обвиниха правителството, че протака планираната реформа в образователната система.

Според наблюдатели, ХДО се опитва да се дистанцира от реформата, защото не вижда в нея достатъчно силно отразени религиозно-консервативните си представи. От месеци насам, критиците предупреждават за опасен завой надясно и растящ антисемитизъм. В страната и чужбина се надигнаха гласове с настояване за оставката на министъра на културата от Златко Хасанбегович от ХДО, който застъпвал фашистки позиции. На Конгреса на партията обаче, Хасанбегович обаче получи най-много от гласовете на депутатите.