Едни граници, други граници

В една почти ранна утрин на граничния пункт „Капитан Андреево” бе арестувана цялата смяна митнически служители. Мащабна работа, тъй да се каже: последваха и претърсвания по домовете в Свиленград и Хасково. Съвместна акция на ДАНС, БОП и прокуратурата, която, надяваме се, не се провежда само с цел да впечатли онази част от българите, която вярва във всичко, излъчено по телевизията и написано във вестника - все едно коя телевизия и кой вестник.

Защото помним и други доста шумни акции, „атаки” с дронове, изобличителни арести, и не само по границата. А също и прекрачените граници на законността помним, за които държавата, т.е. Агенция „Митници”, т.е. ние, години наред изплаща спечелени у нас или в Страсбург дела. Опитът досега се върти в омагьосания кръг “задържане, разследване, повдигане на обвинения, съдебен процес и оправдаване на обвинените”. Няма ли присъда накрая, разследваните завеждат дела срещу Агенция “Митници”, печелят ги, връщат се на старите си работни места, получават компенсации и продължават “бизнеса”. Затова този път ни се ще да дочакаме конкретни резултати: достатъчно събрани доказателства, които да послужат не само пред съда, но и за въвеждането на ясни правила в работата и свеждане на корупцията и кражбите до „поносимия минимум”. Засега обаче изглежда ясно само преместването на митницата от граничния пункт „Капитан Андреево” в Бургас…

Границата на морала

Ако се проведе своеобразно езиково-социологическо изследване, изглежда „граница” ще стане дума на седмицата в остра конкуренция със „стабилност”, естествено. Основание за подобен извод ни дава не само многократно повтаряното на различни нива твърдение, че сме сигурна граница на Европейския съюз, но и множество жестове и действия в политическото и обществено всекидневие, които очертаха или пресякоха определени граници.

Най-видими и предизвикателни са те в конфликтната точка „съдебна реформа”, въпреки ритуала по посочването и избирането на нов правосъден министър. Трусовете в Реформаторския блок и преподреждането на управленско-опозиционния пъзел, например, засега ни „притискат” поне да се запитаме къде минава границата между морален и рационален избор, и най-вече защо трябва да има граница помежду им в политиката.

Границата на вулгарността

Продължаващият „теч” на записани разговори между знакови, поне до вчера и онзи ден, съдийки също трасира една много важна граница, отдавна прекрачена и поради това нетърпима за мнозина: границата на вулгарността. Изглежда добре самоустроилата се, просмукана от всевъзможни икономическо-политически алъш-вериши „висока” кастовост на съдебната система, се пропуква в самия си порочен фундамент, пропуква се отвътре, непредвидимо дори за своите цинични стратези. Защото и в съда, и в прокуратурата все пак работят и искат да продължат да работят почтени професионалисти, посветени на правото и законността: чуваме гласовете им в словото на Лозан Панов, виждаме отказа им от съучастие в порочността на схемите и мрежите на страха в протеста на съдиите от цялата страна за независимо правосъдие.

Трябва да сме разбрали, че замитаните под разни килими, заличавани в името на нещо си години наред граници между добро и зло, вече вредят сериозно на цялото ни общество. И тъкмо в омъгляването и неглижирането на същностните ценности се крие заплахата за стабилността на страната. Инак няма лошо и „стабилност” да стане дума на седмицата, месеца или живота ни сега и тук, стига границите да са ясни.