Една млада душа и отровният национализъм

Дневниците са уникален и поразителен исторически документ. 1000 страници записки на един юноша, които разказват за първите години на така наречения „Трети Райх" и романтичното (според автора) всекидневие в "Хитлерюгенд", младежката организация на нацистката партия.

"Човек от нов тип" - звучи познато

Националсоциализмът винаги се е представял като идеология и движение на младежта. През 1937 година на първомайския празник в Берлин Хитлер го казва: "Ние започнахме преди всичко с младежта! Ние възпитаваме германци от нов тип!" Сред тези "германци от нов тип" е и Франц Албрехт Шал, чиито дневници са се запазили като по чудо и сега бяха публикувани заедно с коментарите на историка Андре Постерт. А без коментари просто не може, защото дневниците са твърде субективни. Те направо бъкат от възторжени, наивни, а понякога фактически и морално неприемливи сентенции на автора за "фюрера", нацията, любовта към отечеството и патриотизма. Да не забравяме още, че са писани от младок, който през 1930-те години изобщо не е подозирал нито предстоящата жестока реалност на уж победоносната война, нито безславната съдба на "хилядолетния Райх".

Франц Албрехт Шал израства в учителско семейство. През 1929 година, още преди Хитлер да дойде на власт, той се записва в една младежка националистическа организация - предшественик на "Хитлерюгенд". Тогава е 16 години. Структурите на "Хитлерюгенд" са оформят окончателно едва през 1938, тоест пет години след победата на националсоциалистическата партия - и поразително напомнят за пионерските и комсомолски организации в СССР и сателитите му. С една голяма разлика обаче: разделението на половете. Защото за момичетата в „Третия Райх” е създадена специална организация: „Съюз на германските девойки”. В тази организация ги подготвят за изпълнение на свещения им дълг пред народа и партията - да раждат бъдещи войници. Между другото, представителките на нежния пол също се занимават със спорт и стрелба, а в часовете по политическа просвета и те усвояват националсоциалистическата идеология.

Ах, колко прекрасно беше всичко!

На десетгодишна възраст момчетата първо встъпват в началната възрастова група на "Хитлерюгенд". Церемонията по приемането им в организацията се провежда на 20 април, рождения ден на „фюрера”. За онези, които не помнят: и в СССР пионерите ги приемаха на рождения ден на Ленин, 22 април. На 14-годишна възраст германските младежи вече влизат в горното ниво на "Хитлерюгенд", след като положат изпити по история на партията и покрият нормите на гражданската отбрана и военната подготовка.

Франц Албрехт Шал е носител на "почетната златна значка" на организацията и благодарение на това неколкократно присъства на срещи с „фюрера”. Хитлер обичал да се среща с младежта. В дневниците тези срещи са описани изключително патетично. Но интересното е друго. Наивният младок Франц Албрехт Шал без да иска разкрива механизмите на пропагандата и на псевдо патриотичната самозаблуда, както и корените на нравствената катастрофа, която претърпява германската младеж по онова време.

Ах, колко прекрасно беше всичко! Екскурзии из цялата страна, планински преходи, колективни посещения на кино и театър, музикални занимания, художествена самодейност, авиомоделизъм в кръжока „Сръчни ръце”, летни лагери, песни около огъня, маршировки със знамето, сутрешна проверка под флага, военни игри... И в добавка към всичко това: чувството за общност, за принадлежност към великата страна и великия вожд. Чудно ли, че Франц се отрича от собствения си баща, когото Гестапо арестува през 1937 година заради критичната му нагласа към Хитлер? Отрича се не от страх за своята съдбата и бъдещата си кариера, а по убеждение.

Младите патриоти - бъдещо пушечно месо

От дневниците разбираме защо германските младежи се оказват идеологически отлично подготвени за ролята си на пушечно месо – уж заради благото на отечеството, както, разбира се, твърди пропагандата. След нападението срещу Полша през 1939 година стотици хиляди юноши от "Хитлерюгенд" се записват като доброволци на фронта. Добре известно е как завърши всичко това за тях и за „Третия райх”.

След войната Франц Албрехт Шал завършва висше образование, работи като учител и през 2011 година умира на преклонна възраст. Макар че не смее да публикува дневниците си, до последния миг той си спомня с носталгия за своето юношество в "Хитлерюгенд". И явно съумява да отдели „хубавите си спомени” от идеологията и политиката. Но нима това е възможно?