Един измислен българин

Американецът Дейвид Балдачи е световноизвестен. Автор е на общо 25 романа, като всички са били бестселъри. Трилърите му са преведени на 45 езика в над 80 страни. А преди броени месеци излезе и най-новата му книга, в която има силна българска връзка. Нашата кореспондентка във Вашингтон Соня Каникова се срещна тези дни с американския автор и научи интересни подробности за неговия български герой.

Сред най-известните книги на Балдачи са романите му за Клуб “Кемъл” с основен герой Оливър Стоун, както и трилърите с разследващата двойка Шон Кинг и Мишел Максуел. А през 2011 година Балдачи въведе своя нов герой - агент Джон Пулър. Той е централна фигура и в най-новия трилър на Балдачи “Забравените”, който се появи в края на миналата година.

Пулър е почти като Супермен. Прескача планини и пропасти и оцелява при всевъзможни взривове. Но в “Забравените” го засенчва един мъж от България. Той се казва Мечо, по-висок и по-як е от Пулър и е в състояние да преплува цели океани (без преувеличение). Хубавото е, че и двамата мегагерои са на страната на добрите - с общи усилия те смазват безмилостните трафиканти на хора, отвлекли сестрата на Мечо - Рада.

Защо точно българин?

Спирам дотук. Няма да разказвам цялата книга, за да не разваля изненадата. А и все пак поводът за разговора ми с Балдачи са най-вече Мечо и България. Откъде идва идеята за “Забравените” и защо американският автор решава да избере българин за централен герой? “Идеята за книгата се роди по време на полет над Източното крайбрежие. Летяхме много ниско и видяхме множество нефтени платформи. По някои от тях щъкаха хора, но други бяха очевидно изоставени. И внезапно ми хрумна, че тези платформи биха могли да послужат за място на действие в някой от бъдещите ми трилъри. Става дума за огромни съоръжения, които никой не използва. Разположени са в отдалечени места, а нощем са направо невидими. Помислих си колко лесно могат да бъдат използвани като база за контрабанда на стоки или хора. Така се роди идеята за романа “Забравените”, така започна всичко”, споделя Балдачи.

А как се появи българската връзка? На този въпрос авторът отговаря така: “Преди около година ме интервюира екип български журналисти*. Те дойдоха в офиса ми и прекарахме много приятно. За “Забравените” се нуждаех от нещо различно. Не ми се използваха добре познати места, трябваше ми район, в който да има малки и усамотени селца и градчета, а такива се срещат често в България. Казах си, че именно по такива отдалечени места младите хора лесно се превръщат в плячка за трафикантите на хора, които ги примамват с лъжливи обещания за добра работа някъде в чужбина. А и срещата с българските журналисти ме накара да се замисля за България. Знам, че там моите книги са много популярни. Освен това исках да изградя герой, който да е преживял много, който да е един изключително жилав и издръжлив човек.”

Едно смайващо съвпадение

А дали Балдачи е имал прототип за българина Мечо? Срещал ли е подобен човек или го е измислил изцяло? “Повечето черти на Мечо са измислени, разказва писателят. Например неговата изключителна физика. Чертите на характера му - кураж, издръжливост - съм “заел” от различни хора, които съм срещал през годините. Освен това исках да е човек с много силен дух, защото в романа той извършва неща, които са почти свръхчовешки. Така че, Мечо е продукт на моето въображение, но притежава и черти, заети от реални личности”, казва авторът. А името Мечо? Откъде идва то? “Ами, харесва ми името Мечо, много подхожда на неговото телосложение”, отговаря Балдачи.

И това ако не е съвпадение! Разказвам на Балдачи, че неговият Мечо прилича поразително на реален бивш български рейнджър, когото познавам, и който, подобно на героя от трилъра, е прекарал доста време в Ирак. А негов колега пък носи тъкмо прякора Мечо - и той е мъжага с внушителна физика. Балдачи се смее от сърце. Обещавам му, че някой ден ще го запозная с тези „неизмислени” българи.

Мечо и Боримечката

Споделям с автора, че описанията му на България ми напомнят за една друга, по-стара епоха. В главата ми блуждаят картини от “Под игото”, а Мечо се слива с Боримечката, но Балдачи е много разговорлив и аз така и не успявам да го попитам дали е чувал за този роман.

Разговорът ни се насочва пак към Мечо от “Забравените” - една свръхположителна фигура с почти свръхестествени способности. Какво мислят читателите за него, как коментират те този тъй нетрадиционен герой? “Да, имаше много коментари - по електронната поща, в рецензии. И трябва да ви кажа, че читателите го обожават”, казва Балдачи и добавя: “За тях Мечо е дори по-завладяващ от Джон Пулър - защото жертва всичко, за да се пребори със злото и да спаси сестра си. Тази абсолютна саможертва е наистина възхитителна - още повече като се има предвид, че това качество се среща все по-рядко. Днес хората се интересуват главно от себе си и се борят само за своите си интереси. Мечо е различен и именно поради това коментарите за него са много положителни”, споделя Балдачи.

След като Мечо е толкова популярен, можем ли да очакваме да го срещнем отново? “Никога не казвам “никога”. Но засега нямам планове да го върна на сцената. Горкият човек, едва оцеля в тази книга, трябва да му дам малко почивка”, казва Балдачи през смях и обещава, че някой ден ще посети родината на своя Мечо.

*Бойко Василев от "Панорама", БНТ

Автор: С. Каникова; Редактор: Д. Попова-Витцел