Денят, който промени света

Десет години по-късно сякаш нищо не се е променило: САЩ отново се смятат за виновни за цялото зло по света. Германия продължава да се занимава със собствените си проблеми. Освен ако не се случи нещо като американската военна акция, при която бе убит основателят на Ал Кайда Осама бин Ладен - тогава отново се обаждат разгневени моралисти. И десет години след най-страшните терористични удари в историята, се издават книги, защитаващи научно тезата, че 11 септември не е променил света. Подобни безпомощни опити да се обяви тази трудно измерима човешка трагедия за историческо събитие като всяко друго, са може би психологически обосновани. Политически погледнато обаче са погрешни, а от морална гледна точка - дори осъдителни. Защото денят 11 септември 2001 промени света като никой друг през последните десетилетия. Историята се дели на периоди преди и след атентатите. Датата е вододел, в който потънаха политически теории и модели на мислене. Много от възникналите в последствие пропуски и до днес не могат да се запълнят.

Това важи преди всичко за Запада: през последните години той предпочиташе да проявява разбиране, вместо да излезе с ясни концепции и предложения за предизвикателствата на ислямския терор и неговите поддръжници. Един от най-абсурдните примери е страхливата реакция на едни зле направени карикатури на пророка Мохамед. Но дори това бе надминато - особено в Германия - от дискусията дали ликвидирането на масовия убиец Осама бин Ладен, в чието име бе опетнена ислямската култура и религия, е в съответствие с международното право.

Подобни дебати показват колко е накърнена ценностната система на Запада от атентатите през 2001. Джордж Буш, който със сигурност не е един от видните американски президенти, заяви два дни след терористичните атаки: "Ние ще защитаваме свободата и всичко, което е добро и правилно." Това просто, но решаващо изречение междувременно бе заличено от възмущението около Гуантанамо, Абу Гариб и стотиците убити във войната с тероризма. Еднозначността и яснотата на неговата позиция днес се тълкуват като недостатък.

Това обаче охулва не само жертвите на 11 септември, които трябваше да избират между смъртта в огнения ад или скок от 400 метра. Така в крайна сметка се разменят ролите на жертви и извършители. Позабравиха се и осезаемите, и да се надяваме необратими последствията, от изречението на Буш. А именно, че в Афганистан вече е в ръцете на фанатична банда от теократични мизантропи. Че Ирак се отърва от диктатора Саддам Хюсеин и се намира по пътя на демократизацията. А и революциите в Близкия Изток в крайна сметка са резултат от ясното убеждение в демокрацията и свободата. Терорът обаче никога не трябва да се приема. Затова и десет години по-късно не трябва да се забравя, че 11 септември промени света.

Автор: Марк Кох

Редактор: Благородна Григорова