Две добри и двайсет лоши новини

Анализ на Г. Папакочев:

През седмата година от българското еврочленство признателна София кръсти една от станциите на новото си метро „Европейски съюз”. Някои общинари настояваха и предната метростанция да се сдобие с европейско име, но надделя аргументът, че българите все още много обичат името на НДК, построен за конгресно-пропагандните нужди на тогавашния тоталитарен режим. Поради което идеята отпадна. Остана обачe дълбоката благодарност към европейските данъкоплатци, които предоставиха 80 на сто от средствата за изграждането на втората линия на метрото, струвала почти 650 милиона евро.

Две радостни вести

Още в първите дни на 2013-та българските граждани бяха сюрпризирани с няколко окуражаващи европейски новини. Като например, че традиционните за местната трапеза сирене и кашкавал вече щели да бъдат само от мляко, а опасните за здравето продукти, продавани досега под същото име, но изработени от палмово масло и други неясни растителни мазнини, ще бъдат обозначавани, неясно защо, като „деликатеси”. А деликатесът, както обясняват речниците, е рядко, вкусно и особено изискано лакомство, което обикновено е и много скъпо. И още: планираното връщане към автентичните млечни продукти се оказа резултат не от миналогодишната инициатива на земеделския министър с величавото име „Стара планина”, а от острата реакция на ЕК за спазване на правилата, вписани в умишлено занемаряваната Наредба за специфичните изисквания към млечните стоки.

Другата радостна вест беше свързана с настъпващото екзистенциално щастие за местните свинемайки, което вече ще се гарантира с денонощно осветление, задължително отопление, по-широки боксове, възможности за общуване и други битови благинки в кочината. В отговор  на този лукс цената на свинското месо вече подскочи с 10 на сто.

Няколко неприятни новини

Но има и една неприятна вест: загубата на 51 милиона евро неусвоени средства по Програмата за развитие на селските райони, която се изпълнява от Държавен фонд „Земеделие”. Причините - закъснял старт на програмата, неприемливи „екологични” мерки за земеделците и техният слаб интерес към придобиването на въпросните евросредства. Медии коментираха, че поради мудните процедури и липсата на заинтересованост загубите по въпросната програма ще надхвърлят дори 200 милиона евро, а експерти прогнозираха твърде рискова година и по другите оперативни програми - „Околна среда” и „Транспорт”.

Неслучайно в самия край на 2012-та парламентарната комисия по еврофондовете констатира в свой доклад, че България изостава все повече от Европа и вече е преминала на две скорости на развитие - София и провинцията. Също неслучайно доскорошната депутатка от ГЕРБ (сега вече евродепутатка) Моника Панайотова призна при представянето на доклада за Националната стратегическа референтна рамка, че в сравнение с останалите държави от ЕС България значително се отклонява по линия на бедността и безработицата. И ако това са единствените проблеми - добре. Но през годината предстоят и други тревоги: поредният доклад на ЕК в областта правосъдие и вътрешен ред, затягането на контрола по отпускането на екзистенциално важните за България евросредства, трудното решение за влизането й в Шенген и т.н. и т.н.

Петилетката на Пепеляшка

Най-вълнуващата новина обаче е, че наближава звездната за България 2018 година, когато страната би трябвало да поеме ротационното председателство на ЕС. През този ударен период, познат на по-възрастните българи като „петилетка”, Пепеляшката на Европа би следвало най-сетне да се превърне в щастлива принцеса. Дали това ще се случи, предстои да видим. Особено след редовното упражнение по демокрация, наричано избори.

Автор: Г. Папакочев; Редактор: Д. Попова-Витцел