Да очакваме ли нови огради?

Европа е крепост. Място, където и последните останали пробойни се запушват - малко или много ефективно. Бежанските организации и добронамерените хора може и да критикуват ЕС заради тази негова политика, само че вътрешните министри на Общността, които постоянно се занимават с нелегалната миграция, отдавна казват (макар и под сурдинка), че по-голямата част от гражданите на 28-те страни членки е против приемането на още по-висок брой мигранти и бежанци.

"Трудно ми е да обясня на избирателите, че Брюксел не е в състояние да прекрати нелегалната миграция. Те не проявяват разбиране за това, че ЕС не може да спре растящия брой мигранти, които искат да достигнат до Лампедуза по море, с влак до Розенхайм, или пък къмпингуват пред тунела под Ламанша", казва един от европейските вътрешни министри, който желае анонимност. Това изявление обобщава общото настроение в Европа, независимо дали отговаря на фактите, или не. Затова и вътрешните министри от ЕС, както и Европейската комисия се концентрират върху по-добрата защита на границите, а не върху облекчаването на легалната миграция към Европа. Те укрепват крепостта Европа. При това вече от почти 20 години.

Да вдигнем първо крепостни стени?

Паспортните контроли по вътрешните граници на ЕС отпаднаха. За сметка на това обаче логично беше засилен контролът по външните граници на Общността. В някои случаи това става с издигането на огради - те вече са факт в Испания, Гърция и България, а в момента такава се строи и в Унгария. Контролът обаче се осъществява предимно чрез общо електронно наблюдение на границите, чрез паспортни проверки при влизане и излизане, както и чрез обхващането на данните на всички пътуващи с визи и снемането на пръстови отпечатъци на търсещите убежище. Именно в помощ на контрола по границите през последните десет години ЕС създаде две нови институции - международната агенция за контрол на границите FRONTEX във Варшава и службата за даване на убежище EASO в Малта.

Двете служби събират огромна база данни. С тяхна помощ бързо могат да бъдат открити молби за убежище, подавани многократно от отделни граждани, фалшифицирани паспорти или пък фалшиви визи. Служителите на FRONTEX и EASO контролират данните на преминаващите лица, сравнявайки ги с база данни, съдържаща информация за престъпници и хора, заподозрени в терористична дейност. Граничарите преминават европейско обучение, получават уреди за нощно виждане и достъп до сателитното разузнаване. Всичко това също е част от желания "крепостен манталитет" в Европа.

Неспокойствие в замъка

Все още обаче системите не действат напълно безотказно. Някои държави - като Гърция, Италия и Унгария - не спазват всички правила за контрол. Те или не желаят, или пък не са в състояние да обработят изцяло данните на всички нелегални имигранти и да регистрират всички хора, търсещи убежище. Вместо това нелегално стъпилите в южните първоприемни страни продължават по един или друг начин пътуването си към Германия, Франция, Великобритания или Швеция. Това предизвиква голямо неспокойствие вътре в крепостта. Защото така расте броят на мигрантите и бежанците в Германия например, както постоянно се оплаква вътрешният министър Томас де Мезиер.

След подобно развитие реакцията е еднозначна: много страни, които приемат по-голямата част от нелегалните имигранти, искат да настъпи промяна на правилата. Така например някои настояват, че трябва да бъде въведен квотен принцип за справедливо разпределяне на мигрантите и бежанците сред 28-те страни-членки на ЕС. Досегашните Дъблински правила, измислени още преди 25 години за подсилване на външните граници на крепостта Европа, трябва да бъдат заменени.

"Помощниците" на Европа

Броят на мигрантите от Средиземно море междувременно е толкова висок, че сегашната система е застрашена от колапс. През последните 20 години крепостта ЕС се опитваше да защитава границите си с помощта на т.нар. "транзитни страни". Една от тях беше Либия. С нея беше сключено споразумение, което според европейците успешно прекъсна бежанските потоци от Африка. Откакто обаче щедро възнаграденият за помощта либийски диктатор Кадафи замина в историята, системата спря да функционира. В момента обаче тя действа в случая с Мароко и държи бежанците настрана от и без това претоварената Испания.

ЕС преговаря и от години с Турция, през която преминава основният маршрут на нелегалните имигранти. Досега обаче без видими успехи. Затова и Гърция и България издигат огради по границите си с Турция. В резултат на това мигрантите се опитват все по-често да стигнат до Гърция по море. Много от тях пък просто се качват на самолет в Истанбул и летят към Европа.

Изследователи на миграцията и върховният комисар за бежанците към ООН, предупреждават, че изграждането на огради не намалява мигрантските потоци, а само ги пренасочва по други маршрути. ЕС също отдавна съзря този проблем. Европейската агенция за граничен контрол FRONTEX пише в годишния си "Анализ на рисковете", че броят на хората, които ще искат и/или ще дойдат в Европа през следващите години, ще се увеличи. Според FRONTEX, винаги ще има причини, които ще карат хора да бягат от родните си страни. Днес такива са войната в Сирия, диктатурата в Еритрея, бедността в големи части на Африка и безперспективността в Косово. Някои от тези причини ще продължат да съществуват. А после ще се появят и нови.

Европейските вътрешни министри обаче нееднократно игнорираха тези прогнози. Те се концентрираха върху укрепването на крепостта Европа, но не се подготвиха да приемат все повече хора в нея. Как иначе да си обясним положението в Кале, на остров Кос или палатковите лагери на бежанците в германските градове? Време е крепостта да се погрижи за приемането на повече пришълци.

Назад към малките крепости и вътрешни граници?

А в бъдеще? Миграционната политика, даването на убежище и приемът на бежанци си остават в суверенните компетенции на страните-членки. Всеки ще гледа да приеме колкото се може по-малко хора. И раздорът между държавите ще расте. Колкото е по-голям натискът, толково по-силни ще стават антимиграционните гласове в Дания, Великобритания, Франция, Унгария и другаде из Европа.

Нападенията срещу приюти за бежанци в Германия са нещо лошо, но в тази връзка не представляват истинска изненада. Възможно е да се стигне и до вътрешни конфликти в застрашената крепост Европа. Вече дори има признаци за това. Преди години Дания се опита да контролира засилено границата си с Германия. Франция пък временно затвори границата си с Италия по Ривиерата. Лондон обвинява Париж, че не се грижи достатъчно за сигурността на тунела под Ламанша. А Рим обвинява източноевропейските държави в липса на солидарност, защото те приемат сравнително малко бежанци.

Ако в бъдеще натискът се засили, може да стана така, че страните-членки на ЕС да се позоват на суверенитета си и да започнат да укрепват собствените си малки крепости. А това може да застраши свободата на придвижване в Шенгенското пространство. За тази опасност сега предупреждава и германският вътрешен министър Томас де Мезиер. Дали пък миграционният въпрос, извън контекста на всички други социални проблеми, няма да се превърне в политически ексползив за ЕС?