Да напуснат ли американците Ирак или да останат в страната?

Американците не желаят повече тази война, затова би било по-добре, да се оттеглят от Ирак, вместо да отричат провала си – смята в своя коментар Матиас Нас. Според него войната в Ирак така или иначе е загубена. Само дето президентът Буш отказва да признае този факт и се опитва да извоюва окончателната победа в битката между ислямския фундаментализъм и западната демокрация. И понеже Буш не изпитва никакви съмнения, от негова гледна точка, Ирак е само камъче от една голяма мозайка, което не бива да се отчупва. Според Матиас Нас, тази аргументация е спорна, тъй като Ирак е по-скоро елемент от една голяма лъжа. Преди войната – пише авторът – Ирак не беше убежище на фундаментализма, нито средище на международния тероризъм. На тези две описания по- добре отговаряше Афганистан, поради което провеждането на военната операция срещу талибаните беше правилна и заслужава и до днес поддръжката на европейците. Ударите от 11 септември обаче бяха само предлог за воденето на една война, започната от Буш поради сметки за политическа власт и погрешно направляван стремеж към дмократизация. Война – която според Матиас Нас – е била започната без всякаква нужда и без законово основание. Авторът поставя под съмнение и сегашната стратегия на Буш за излизане от неуправляемото положение в Ирак като увеличава броя на американските войски в страната.Всички доклади от последно време обаче – включително на тайните служби, на Конгреса и др. стигат до един и същ резултат: положението в Ирак не се е подобрило, нито показва тенденции към подобряване. Затова според коментатора на “Ди Цайт” е време, американците да приемат планове за изтеглянето си от Ирак. Макар изтеглянето да не може да започне днес, нито пък може да трае кратко време, това би било сигнал, че Вашингтон е преосмислил курса си на поведение, че е готов да преговаря със съседите на Ирак, включително Сирия и Иран. Както казва в заклечения коментаторът, с уважение се ползват само реалистите. Затова е време за изтегляне от Ирак.

На противоположна позиция застава Ян Рос, чиято основна теза гласи : капитулацията би окуражила враговете на Запада, и би застрашила и германската сигурност. Той не подлага на съмнение факта, че войната в Ирак е загубена от американците , но пита, дали изтеглянето на войските оттам не би довело до ситуация, още по-кошмарна от днешната, когато се засилят чертите на гражданска война и избиването на хора придобие черти на геноцид? При това става дума не само за Ирак и за съседните нему страни, които са залети от бежанци и лесно могат да бъдат вкарани в нов хаос, подклаждан от конфликтите в този богат на петрол регион. Според авторът, евентуална победа на терористите и джихадистите незабавно ще прехвърли вниманието към следващото евентуално огнище на война – Афганистан. Ян Рос твърди още, че аналогиите,които се правят с войната във Виетнам, са исторически погрешни, защото Виетнам никога не е бил онзи глобален ключов регион, какъвто е Средния Изток. Ясно е – пише авторът, че американските войски не могат да останат вечно в Ирак.Всякакви опити, да се убеждават в противното местните бунтовници, жадните за граждански стълкновения и терористите, биха били напълно безслислени. Затова пък е възможно, да не се издават пред тях собствените планове за бъдещето. Това означава : да не се определят дати за изтеглянето. Подобно нещо би било грешка – защото никой двубой не продължава вечно – а само няколко мига по-дълго, отколкото може да издържи противника.