Гърция иска репарации

По време на окупацията на Гърция от нацистите, от май 1941 до 1944, знамето с пречупения кръст се вее над Акропола в Атина. В това време войските на нацистка Германия убиват и грабят на целия Балкански полуостров. Икономическите щети от войната и окупацията и до днес са повод за спорове. Защото Гърция смята, че е била ощетена по време на международните преговори за репарации, водени след края на войната. Новият премиер Ципрас настоява за преразглеждане на този въпрос и говори за много милиарди, които според него се полагали на Гърция като обезщетение. Германското правителство винаги е отхвърляло подобни искания. Гръцките искания са изцяло обезщетени, твърдят от финансовото министерство в Берлин.

От една страна става дума за преки военни щети, например в резултат на плячкосвания, убийства и разрушения. Федерална република Германия е изплатила на жертвите на нацистки престъпления в Гърция 115 милиона дойче марки - в договора от 1960 е било предвидено въпросната сума да покрие всички претенции за индивидуални обезщетения.

Обект на дискусии обаче е и един държавен заем, отпуснат по принуда. Германският Райх принуждава Гръцката национална банка през 1942 година да му отпусне безлихвен заем в размер на 476 милиона райхсмарки. Нацистите твърдели, че парите са им необходими, за да финансират разходите си по окупацията на страната. Въпросните милиони не са били връщани никога. Затова някои гръцки експерти са на мнение, че Германия дължи на Гърция още близо 11 милиарда евро.

Мир без мирен договор

Германското правителство обаче смята въпроса за репарационните искания за приключен. През есента на 1945 в Париж се провежда първа конференция по този въпрос. На нея е признато правото на гърците да получат процентен дял от репарационните плащания, които Германия дължи на победителите от войната. Въз основа на това решение Гърция получава материално обезщетение, чиято стойност възлиза на около два милиарда евро.

В Лондонското споразумение за дълговете от 1953 година западните сили отлагат изпълнението на всякакви по-нататъшни репарационни искания до сключването на мирен договор. Освен това те опрощават част от финансовите задължения на Германия. До официален мирен договор между Германия и страните от антихитлеровата коалиция така и не се стига. Вместо това, през 1990 година влиза в сила така нареченото споразумение "две плюс четири", свързано с германското Обединение. Това споразумение беше признато и от Гърция, а в него не са предвидени никакви допълнителни репарационни плащания.

Нови дългове, нови спорове

Темата за репарациите придоби нова острота в Гърция след избухването на дълговата криза. През 2010 Атина се видя принудена да иска помощ от ЕС, за да предотврати държавния банкрут на страната. Оттагава насам Германия е дала на Гърция близо 65 милиарда евро назаем.

Още от времето когато беше опозиционер Алексис Ципрас неизменно е настоявал тези дългове на страната му да бъдат приспаднати от парите, които тя настоява да получи от Германия. Някои юристи в Гърция смятат подобен модел за възможен. В случая те слагат в сметките си главно гръцките искания за връщане на принудителния кредит, отпуснат по времето на нацистката окупация. Нови преговори за нови репарации повечето експерти обаче смятат за абсурдни - в крайна сметка са изминали вече 70 години от края на войната.