Гостоприемна ли е България?

В репортаж на Ралф Борхарт, излъчен по Дойчландрадио, се казва, че близо 2 300 сирийски бежанци са пристигнали в България от началото на годината. Това изправя малката балканска държава пред трудности, с които тя явно не успява да се справи. В същото време обикновените българи проявяват много отзивчивост и гостоприемство, констатира авторът и дава за пример Аладин Харфан от гр. Съединение.

Бизнесменът има сирийски корени, а това го кара да помага още по-активно. До момента той е дал подслон на близо 20 бежанци - храни ги, облича ги, помага им да преживеят, докато получат бежански статут и правото да се движат свободно и да работят. "Тук става дума за морал. Чувствам се задължен да направя нещо за тези хора", казва той пред Дойчландрадио. Повечето останали жители на гр. Съединение също са готови да помагат, уверява Харфан и обяснява, че някои дават пари, други - дрехи, трети предоставят хранителни продукти. Но тази отзивчивост на българите не може да омаловажи факта, че българската държава не съумява да се справи с бежанския проблем.

Почти като в затвор

"Държавата изпитва затруднения да създаде подходящи условия за бежанците и да се подготви за евентуален приток на още повече хора", казва българският президент Росен Плевнелиев, като посочва, че броят на хората, които искат да преминат българската граница, се удвоява и утроява на всеки 24 часа.

Според данни на българското правителство, от началото на годината в страната са пристигнали около 2 300 бежанци. Много от тях са продължили пътя си към други държави от Европейския съюз. Към 1 400 сирийци са настанени в български бежански лагери. В сравнение с данните за други европейски държави, това не е твърде много, но пък и България е най-бедната страна в ЕС, изтъква в тази връзка премиерът Пламен Орешарски.

Българското правителство вече помоли ЕС за допълнителна финансова помощ, но засега развитие по този въпрос няма. В същото време Комисариатът за бежанците към ООН остро критикува условията в и без друго препълнените лагери за бежанци в страната. Много от пристигналите сирийци, сред които имало и деца и бебета, били държани в почти затворнически условия, без необходимото медицинско обслужване. В един от трите големи бежански лагера дори се стигнало до гладни стачки.

"Ние сме пет семейства и от десет дни насам спим заедно в едно помещение, повечето от нас - на пода", казва Абуд, един 19-годишен сириец, настанен в бежанския лагер в Пъстрогор, близо до границата с Турция. "Нощем мръзнем ужасно, защото всяка нощ става много, много студено", добавя той.

"Ще делим хляба си с тези хора"

Българският министър на отбраната проверява дали някои сгради в района на българо-турската граница, които са собственост на военните, не биха могли да се ползват като бежански лагери, а в северозападната част на страната е предвидено изграждането на нови приюти за бежанци, например в монтанското село Охрид. "Знам, че сирийците са любезни и добри хора", казва един жител на селото и добавя: "Ако е нужно, ще делим хляба си с тези хора, за да им помогнем".

В някои интернет-форуми обаче се чуват и други гласове. Общото в тях е твърдението, че България е твърде бедна, за да помага на сирийците - тази работа трябвало да се остави на по-богатите държави. В Албания, Македония, Сърбия и Румъния също се забелязват подобни настроения. А навсякъде, където има бежанци, бандите, занимаващи се с трафик на хора, надушват богата плячка. Твърди се, че за нелегално преминаване на границата мафиотите искали по 3 000 евро на човек.

Ясно е, че проблемът с бежанците няма да бъде овладян бързо. По-скоро обратно - ще става все по-остър в идните дни и месеци. Правителството в София предполага, че до края на годината през турско-българската граница ще преминат до 10 000 сирийски бежанци.

АР, ДР, РБ, Б. Узунова; Редактор: Д. Попова-Витцел