Голямото затъване

През изминалите седем години на членство в Европейския съюз медийната среда в България непрекъснато се влошава. В сравнение с миналата година страната пропада с още 12 места заради засилващото се усещане на наблюдателите на "Репортери без граници" за липса на медийна свобода. Шефът на правния отдел на програма "Достъп до информация" Александър Кашъмов не е изненадан от бързото пропадане на българските медии в международните класации по този показател - с цели 49 места по-надолу в сравнение с 2007-ма.

"За първи път ми се струва основателна оценката на "Репортери без граници", защото през последните години малко бе насилено това усещане за падане. Но сегашното място номер сто вече напълно съответства на вътрешното ми усещане за несвобода в българските медии", изтъква Кашъмов. Роля за пропадането според него имат увеличаващата се концентрация на медии в ръцете на все по-малко на брой собственици и размиването на етичните правила в журналистиката. Особено драстична роля за нарастването на медийната несвобода играят разкритията за пряка обвързаност между медии, олигархия и власт, допълва българският правист.

Липсващата медийна хигиена

Назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС в много голяма степен е повлияло на наблюдателите на "Репортери без граници" да преоценят доверието си към българските медии с безпрецедентно ниски оценки, смята Александър Кашъмов. "Голяма част от "прираста" на недоверие на българите към собствените им медии през изминалата година се дължи именно на тази случка. Последвалите я протести повишиха рязко значението на изградените в интернет социални мрежи като комуникационен заместител на традиционните медии. Последните загубиха доверието на голяма част от средната класа, хората с добро образование и интелектуалците, които влияят върху формирането на общественото мнение. Това в крайна сметка имаше решаващо значение за българското медийно пропадане през последната година", резюмира Кашъмов.

Според него нарастването на медийната несвобода може да се обясни с един български феномен, а именно с напълно сринатата дистанция между медии и власт. "Освен задължителното представяне на поне две гледни точки, етичните правила за работа на журналистите изискват спазване на хигиена и дистанция във взаимоотношенията им с властимащите, с опозицията и с бизнеса. Очевидно е, че журналисти, които са се оказали неспособни да спазват тези правила, влизат в българската политика.

След като са пренебрегнали професионалните стандарти на журналистиката, явно е, че очакванията те да спазват някакви подобни стандарти в политиката, са просто нереални", допълва правистът от програма "Достъп до информация". Друг парадокс, който корозира българската медийна среда е обстоятелството, че журналисти, които са осветени като доносници на Държавна сигурност, присъстват постоянно в публичното пространство като ментори и експерти по всичко. "Оказва се, че прозрачността и достъпа до информация в България се използват като легитимация за хора, уличени във връзки и зависимости от репресивния апарат на тоталитарния режим", заключава Александър Кашъмов.

Медийните лагери

По думите на политолога Първан Симеонов от агенция "Галъп интернешънъл", българското медийно пространство е "разграфено" на лагери не от вчера. "Ето защо знам къде и какво не мога да прочета и това понякога ме измъчва. Защото всеки медиен лагер като че ли поставя акцент върху точно определени заглавия и в това отношение няма добри или лоши, няма невинни. Но и ние, коментаторите на обществените процеси, нямаме особено право на критика - защото обществото вижда и нас като част от проблема и носим своята вина", изтъкна Симеонов.

Той е притеснен от огромното количество политика, което запълва съдържанието на повечето български медии през всички часове на денонощието. "Вижте само с колко тежки политически предавания са натъпкани дори съботните и неделните програми. Въпреки това качествената публицистика и сериозната външнополитическа журналистика, например, са малко.Но пък и това не е изненадващо на фона на господстващите пазарни механизми" споделя Симеонов. Спадащото доверие на българските зрители и читатели към медийната продукция в страната, което установи скорошно изследване, Симеонов свързва със смаляващия се авторитет на елита.

"В България липсва доверие към публичността. Налице е презумпцията, че всичко е платено или може да се купи. Дефицитът на морал е повсеместен. Това твърдение се отнася и за политиците, и за медиите, и за хората, които коментират политика, за всички, които имат допир с тях. "Свободата" на изразяване в българските медии достига абсурдни измерения. В рейтингови филми чувам цинизми, които в други страни едва ли щяха да бъдат допуснати. Не искам да се вайкам и да морализаторствам, но виждате какъв е крайният резултат: отвратителни гледки като жестоки побоища между ученички", не крие разочарованието си политологът.