Голямата вина на Япония

По време на скорошното си посещение в Токио германската канцлерка Ангела Меркел окуражи Япония да търси помирение със съседите си. Тя каза, че когато Германия демонстрирала готовност да признае военната си вина, Франция ѝ подала ръка за помирение. "Осмислянето на миналото е необходима предпоставка за помирение", каза Меркел след разговора си с японския премиер Абе, като все пак добави, че изказването ѝ не бива да се възприема като опит да раздава съвети. Изражението на домакина остана обаче ледено.

Само няколко часа след като канцлерката отпътува от страната, външният министър Фумио Кисида заяви, че не било уместно да се правят сравнения между военното минало на Германия и Япония. Твърде различна била съдбата на двете страни по време на Втората световна война. Вероятно Кисида е имал предвид атомните удари над Хирошима и Нагасаки, както и унищожителните американски бомбардировки над японски градове. Освен това Япония и Германия имали съвсем различни съседи, заяви Кисида, без да поясни какво точно има предвид.

Как се пренаписва история

Няма нищо случайно в това, че официалната японска реакция след думите на Меркел беше толкова бърза и еднозначна - в момента в страната се води оживена дискусия за начина, по който трябва да бъде отбелязана 70-годишнината от края на войната. По традиция правителството излиза със собствена декларация по повод всяка кръгла годишнина от японското поражение на 15 август 1945, когато японският император обявява капитулацията на страната в обръщение по радиото. През 1995 година премиерът-социалист Мураяма изрази "дълбокото си съжаление" за японското "колониално господство и агресия". А през 2005 година консерваторът Коидзуми почти дословно повтори тези формулировки.

Сегашният премиер Шиндзо Абе очевидно възнамерява да постави "нови акценти" в осмислянето на миналото. Специален съвет, съставен от историци, журналисти и интелектуалци, които заседаваха за пръв път на 25 февруари, трябваше да изработи предложения за съответни формулировки. На интелектуалците беше препоръчано да се концентрират над японските усилия за постигане на помирение след войната, както и над бъдещето на междусъседските отношения в региона, но не и над военните събития отпреди 70 години.

Само че Абе се намира под значителен международен натиск. Неговите съюзници, сред които САЩ и Германия, очакват от Япония да признае военната си вина по повод предстоящия 70-и юбилей. Същото очакват и съседите на Япония. Китайският премиер Ли Къцян дори настоя японското правителство "да поеме отговорност за престъпленията от миналото". А южнокорейската президентка Пак Гън-хе призова японците да проявят честност по отношение на военното си минало. Според нея, Токио трябва да поеме и по-категорична отговорност за сексуалната експлоатация на корейски жени в японската армия. Засега обаче Япония право точно обратното. В края на октомври кабинетът на Абе възложи на една комисия да изработи конкретни мерки за възстановяване на японската чест по отношение на т.нар. "жени за утеха". Това твърде невинно описание се отнася до близо 200 000 жени от различни азиатски държави, които в годините на войната са били принуждавани да проституират в публичните домове на японската армия. Независими историци са доказали по безспорен начин, че хиляди жени са били принуждавани от армията на императора да стават секс-робини. Ревизионистите в Япония обаче твърдят, че жените са работели като проститутки по собствена воля. Външното министерство на Япония дори настоя да бъде внесена съответна корекция в съдържанието на американските учебници по история.

Черно и бяло

През 1993 година тогавашният правителствен говорител Йохе Коно призна официално, че за подбора на "жените за утеха" отговаряли частни посредници, част от които работели по поръчение на японската армия. Но още през 2007 година, по времето на първия кратък премиерски мандат на Абе, правителството обяви, че нямало никакви доказателства за съучастието на армията. През юни 2014 година, по време на втория мандат на Абе, беше обявено, че изявлението на Коно почива единствено на непроверени свидетелски показания на 16 корейки. А и правителството на Южна Корея било участвало във формулирането на въпросното изказване.

Това постоянно дистанциране на правителството от декларацията на Коно се тълкува като белег за това, че декларацията на Абе по повод 70-годишнината от края на Втората световна война може да се окаже с подобен ревизионистичен характер. Тази перспектива стресна дори императорското семейство. По конституция императорът и неговото семейство нямат право да правят политически изказвания. Което обаче не попречи на престолонаследника принц Нарухито публично да призове към "правилно" отбелязване на годишнината: "Важно е да отправим скромен поглед назад към нашата история. И правилно да осмислим този трагичен опит", каза бъдещият император по повод 55-ия си рожден ден.