Говори ли България европейски?

Българското членство в Шенген и европейският дебат в България, евроегоизмът на големите страни и европерспективите на Западните Балкани - по тези теми Георги Папакочев разговаря с европеистите Светослав Терзиев и Любов Панайотова:

На фона на европейската финансова и икономическа криза, в големите страни на Стария континент се забелязва засилване на евроегоизма, смята Светослав Терзиев, медиен наблюдател по европейските въпроси. "Днес европейското внимание се фокусира все повече върху парите и все по-малко върху грижата за свободите в Общността, основна от които е свободното движение на хора. В ход е процес на затваряне на големите държави вътре в еврозоната така, че да са в състояние да отстранят онези досадни за тях фактори, които пречат за фискалната им консолидация. Един от тези фактори е притокът на работна сила от новоприети държави или от страни-кандидатки, каквито са държавите от Западните Балкани", коментира анализаторът.

"Днес сме свидетели на силен имиграционен натиск, който няма да се реши с членството на страните от Западните Балкани в ЕС", казва директорката на българския Европейски институт Любов Панайотова. Подобен натиск липсваше при големите разширявания на Общността през 2004-та и 2007-ма. "За съжаление времената за ЕС са изключително трудни, вече открито се говори за "две скорости" в него, а наскоро чухме и тезата за "двата стълба на Европа", което е още по-притеснително. Ако не се направи нещо в посока на солидарността, която беше гръбнака на досегашния ЕС, а не само за поединичното спасяване, не мога да бъда оптимистка за европейското бъдеще на Западните Балкани. Показателно е също, че на официалния сайт на ЕК все още може да се прочете за политиката по разширяване, но другаде, в сайтове като Юроактив например тази политика вече изчезна", посочва Любов Панайотова.

Шенген или Фата Моргана?

А какво да кажем за политиката по разширяване на Шенген? Издаваният в Брюксел вестник "Юропиън войс" съобщи, че въпросът с членството на България и Румъния в зоната се отлага за 2013 година и няма да бъде дискутиран на предстоящото през идната седмица заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на ЕС в Люксембург. От друга страна френският посланик в София Филип Отие посочи в интервю, че "влизането на България в Шенген ще има своята цена", тъй като страната може да се превърне в пункт за незаконно влизане в Европа.

В тази връзка директорката на Европейския институт припомня, че България беше засипана от различни доклади, които доказваха техническата готовност на страната да бъде външна граница на Шенген. Сега обаче обстановката с конфликтите в арабските страни и най-вече в Сирия става твърде чувствителна и, както призна вицепремиерът Цветан Цветанов, "България вече започва да изпитва имиграционния натиск". Любов Панайотова казва: "Въпросът е отново да се анализира готовността на страната да бъде външна граница, но вече по отношение на конфликтите в арабския свят, както и дали наистина миграционният натиск оттам няма да повлияе по някакъв начин за влизането в Шенген. Просто в момента са налице допълнителни условия около процеса на присъединяването и е възможно те да го забавят."

Светослав Терзиев констатира от друга страна, че Шенгенската зона с нищо не променя възможността престъпни групировки да оперират презгранично. Той казва още: "Те отдавна са проникнали в Европа и за тях няма граници. А иначе Шенгенската зона може да затрудни, но не и да ограничи пътуването на българи и румънци. Така Шенген по-скоро има символично значение за интегрирането на двете дунавски съседки в ЕС и тяхното възприемане като равноправни членки. Независимо дали те ще се присъединят към зоната или не, 2014-та година ще настъпи, и тогава, съгласно присъединителните договори, ограниченията ще трябва да паднат и гражданите на България и Румъния ще могат свободно да търсят работа във всички страни от Общността. Моите опасения са, че правилата започнаха да се променят в движение. С наближаването на 2014 е възможна промяна на мярката, която дава правото на бъгарските и румънски работници да си търсят работа в цяла Европа. Не е изключено големите държави да се договорят помежду си и в резултат на тяхното влияние да се стигне до нови затруднения, независимо от ясния подписан договор, който регламентира какво трябва да е отношението към българите и румънците."

Българските политици и европейските теми

Изглежда, че Шенген и правото на свободно придвижване на европейския трудов пазар са сред най-важните европейски теми за България. По други важни европейски въпроси обаче в България днес се говори твърде малко, казва Любов Панайотова. "Да вземем например актуалната финансова тема - в България не се говори достатъчно по нея, неясни са позициите на страната дори и за следващия седемгодишен финансов период след 2014 година. Според мен е нужен много по-активен дебат на правителствената администрация с неправителствения сектор и медиите. Лично аз бих желала да има повече европейски дискусии, пречупени през националната политика, за мястото на България и за това как страната вижда решаването на определени проблеми, независимо, че все още не е в еврозоната. Какви са нашите виждания, защо е изгодна за България една или другата позиция? Това следва да е основният дебат в обществото, но за съжаление той сега е съвсем различен", констатира директорката на Европейския институт Любов Панайотова.

По този въпрос Светослав Терзиев е категоричен: "В България по начало европейски дебат не се води." Той допълва: "Видно е, че сред политическите сили няма спор по общите европейски въпроси, по-скоро те се приемат като нещо спуснато отгоре, с което трябва да се съобразяваме. Просто нашите политици чакат да чуят какво се говори в Брюксел и накъде ще задуха вятърът, а това поставя страната в твърде пасивно и неудобно положение. И в момента тече усилена дискусия за банковия съюз, за фискалния пакт, макар че темата, която директно засяга България, е бъдещото хармонизиране на данъците. Ние смятаме, че ще запазим своята самостоятелност, но дори в проекта на Европейския съвет в Брюксел е записано ясно, че ще се върви към хармонизация на данъчните основи, нещо, което по принцип България отхвърля. Ако страната не възрази, сиреч в официалния документ да се запише, че все пак си запазва правото сама да определи кога да се присъедини към тази хармонизация - а именно след влизане в еврозоната, тя ще даде знак, че е приела този ангажимент и че той става задължителен и за нас."

Европейският дебат може и да не е сред любимите занимания на българските политици, но затова пък те обичат да изнасят политическото си шоу на европейски декори. "В него Станишев играе като лидер на ПЕС, а Борисов като говорител на ЕНП, обявявайки "решителна битка на ПЕС" на изборите догодина в България. Чухме изявлението му как ЕНП ще победи ПЕС на вота, сиреч как единият щял да победи другия. И двамата вече се представят пред българската си публика в европейско амплоа", коментира Светослав Терзиев. "От друга страна досегашната пратеничка на ГЕРБ в ЕНП, познатата на всички Румяна Желева, беше предложена отново за вицепрезидентка на ЕНП, въпреки срамния й за цялата нация провал при избора на български еврокомисар. Очаквано кандидатурата й пак се провали, но шоуто, което дори не беше забавно, едва ли допринесе за покачване на европейския авторитет на страната", обобщава медийният наблюдател Терзиев.

Автор: Г. Папакочев/Редактор: М. Илчева