Гневът на честния човек

Нека се върнем четири години назад: през април 2009 в Лондон се провежда втората световна среща на върха, посветена на финансовата криза, разразила се след фалита на Лемън Брадърс. Двайсетте най-важни индустриални и бързоразвиващи се държави вземат решение за огромен спасителен пакет. Целта им е да избегнат повторението на подобни кризи. Част от мерките в него са свързани и с борбата срещу данъчните оазиси. Всъщност те нямат много общо с избухването на кризата, но политиците използват момента, за да предприемат най-после нещо срещу укриването на данъци. А и нали точно в този момент държавите имат нужда от свежи пари, защото отпускат трилиони за спасяването на света! С гръм и трясък групата Г-20 публикува черен списък на данъчните оазиси, съдържащ имената на само четири държави - Уругвай, Коста Рика, Малайзия и Филипините. Швейцария се измъква по терлици, след като обещава да преговаря относно банковата тайна.

Какво се случи от 2009-та насам?

Оттогава насам бяха подети множество инициативи срещу укриването на данъци, бяха подписани и няколко двустранни споразумения. Големият удар обаче така и не беше направен. Този, който има много пари, все още може да ги депонира безпроблемно където пожелае. И най-вече - където данъците се ниски. А това е крайно несправедливо. Нека се замислим: само със сумите от неплатените данъци например би могло да бъде изхранено половината от гладуващото население на света. Така че гневът на бедните хора и на прилежните данъкоплатци, надигнал се покрай разследването "Офшорлийкс", е напълно разбираем. В него са разкрити имената на 130 хиляди притежатели на тайни сметки от над 170 държави. Сред тях има правителствени служители и редица известни богаташи. В разследването е спомената и България.

Парите са като "плаха сърна" - те винаги отиват там, където им е спокойно. Дали сега "спокойните" местенца са на привършване? Всъщност лично аз имам сериозен проблем с източника на данните в "Офшорлийкс", съответно с начина на тяхното придобиване. Същият проблем имах и когато Германия купи компактдискове с имената на данъчни измамници от Лихтенщайн и Швейцария. И в двата случая човек по престъпен начин е разбил компютърните системи на неизвестни нам финансови институти и е копирал огромно количество данни. Вместо обаче да предаде откраднатото съкровище на данъчните власти или на ОСИР, която води борбата срещу данъчните измами, въпросният човек си избира няколко медии, които от своя страна продължават разследването. Тук възниква и въпросът дали по този начин медиите допринасят за повече справедливост по света, или по-скоро се превръщат в пазител на престъпник?

А вие честни ли сте?

Не ме разбирайте погрешно. Данъчните измами трябва да бъдат наказани! И този, който депонира парите си в чужбина и не ги облага с данък в Германия, не заслужава амнистия, а наказание. Но нека всеки един се запита дали е честен. Дали човекът, който слага плочки в банята ви например, работи на черно, защото така е по-изгодно и за двете страни? Дали когато подавате данъчната си декларация използвате всички възможни пролуки в законодателството, за да отчислите повече пари - при това съвсем легално?

Германия трябва да опрости драстично данъчните си закони и да ги направи по-справедливи. Данъчните служби трябва да разполагат с най-модерната техника и с висококвалифициран, добре платен персонал. Преди всичко обаче е необходим международно съгласуван подход срещу укриването на данъци. Но както виждаме, дори еврозоната не е в състояние да създаде една хармонизирана данъчна система. Примерът с Кипър е пред очите на всички ни. А "плахата сърна" и в бъдеще ще си намира спокойни местенца.

Автор: Х. Бьоме/Редактор: М. Илчева