Нищо не може да изличи страданието. Една майка погреба сина си, един мъж оплаква съпругата си, едно дете е загубило баща си. Всички те завинаги ще живеят с раните, които преди година им нанесе коварният терорист. Нито срещата с канцлерката Меркел, нито паричният чек от правителството, нито пък разследващата комисия могат да излекуват тези рани. Независимо от това ние сме в дълг към жертвите.
Близките им с право се оплакват, че са били изоставени от канцлерката. Да, веднага след атентата Ангела Меркел отиде на възпоменателна литургия, а в деня от годишнината се срещна с близки на жертвите. Но през 12-те месеца между тези две срещи канцлерката не беше заедно с тях. Наистина, германският президент прие близките на жертвите, а правителството назначи специален пълномощник, но Ангела Меркел бе длъжна лично да се погрижи за тъгуващите хора.
Това е срамно за Германия
От години властите предупреждават населението за опасността от терористично нападение. Когато обаче то се случи, Германия се оказа неподготвена. В първия момент близките на жертвите просто нямаше към кого да се обърнат. Защото специалният пълномощник беше назначен едва месеци след атентата. Затритият човешки живот не може да се компенсира с пари. Въпреки това за една богата страна като Германия е срамно, когато засегнатите са принудени да ходят по десетки инстанции, за да получат подкрепа, защото в семейството е отпаднала една заплата, или защото ранен човек е принуден да преустрои жилището си, за да се придвижва с инвалидна количка. Отнапред трябва да е съвършено ясно кой плаща обезщетенията, а размерът им да бъде адекватен, независимо дали жертвата е от Германия, Полша, или Израел. Ние просто го дължим на жертвите.
Терористът не се пръкна изневиделица
Най-тежко за близките е прозрението, че техните любими същества загинаха, защото бяха допуснати огромни грешки. Терористът не се пръкна просто така, изневиделица. Силите за сигурност го следяха от години. Ако властите го бяха арестували или поне наблюдавали по-внимателно, той нямаше да може да убие 12 души. Германия се провали.
Да, самостоятелните компетенции на отделните федерални провинции и разделението между тайните служби и полицията са смислени конституционни решения. Но когато държавата изпусне из очи един ислямист, който иска да си набави взривни вещества и оръжие, който поддържа връзка с висши лидери на ИД и е класифициран като много опасен, тогава това всъщност е провал на политическата система. И ние сме в дълг пред жертвите то да не се повтаря повече. Занапред никога повече не бива да омаловажаваме опасността на един екстремист. Подобни случаи никога повече не бива да се подмятат между десетки различни институции. Не бива наличната информация да се губи някъде по каналите вътре в Германия или в Европа. Днес много от структурните грешки и пропуски вече са известни. Политиците обаче все още са в дълг пред жертвите да преосмислят целия този комплекс в рамките на разследващата комисия и да си извадят съответните поуки.
Но и всички ние сме в дълг пред жертвите – в дълга си и занапред да живеем свободно. Мигар да не ходим на коледни базари и да не пием заедно греяно вино заради тероризма? Това ще бъде най-неправилното решение. Терорът трябва да бъде сразен, а човещината да победи – такава е нашата отговорност днес. И това ние дължим на жертвите.