Нима терористите ни победиха? Нима дотолкова успяха да посеят сред нас семената на страха и недоверието, че да контролират дори действията ни? Срамно ли е, че един футболен мач, който трябваше да стане символ на съпротивата срещу тероризма, беше отложен в последния момент, а канцлерката Меркел и нейните министри, които искаха да демонстрират решимостта и самочувствието си пред света, трябваше да се върнат обратно и да потърсят сигурно убежище?
Много хора сега се питат дали отмяната на мача действително е била необходима. Министърът на вътрешните работи отговори още снощи утвърдително на този въпрос, но не назова убедителни основания за тази мярка. Вместо това той помоли обществеността да му отпусне доверие в аванс. Томас де Мезиер заяви, че не желае да всява несигурност сред хората, в същото време не можел да разгласява подробности около „пресните следи”, за да не попречи на разследването.
Убедителна изява
Твърди се, че основанията за отмяната на футболната среща в Хановер са били сериозни. В хода на вечерта все повече се сгъстявали информациите за предстоящ атентат, което довело до неизбежното решение за отмяна на мача. Онова, което каза министърът на вътрешните работи Томас де Мезиер, прозвуча убедително. Въпреки това някои със сигурност ще го обвинят, че се е поддал на паника, породена от непроверени слухове или съзнателно подвеждащи информации, или че става дума за обикновена заблуда. Както например в Алсдорф, където силите за сигурност проведоха мащабна акция след указания, дошли от местното население. Бяха арестувани седем заподозрени и през целия ден се смяташе, че е бил постигнат някакъв забележителен успех. Десет часа по-късно от това впечатление не остана и следа, а задържаните бяха пуснати на свобода.
Никой, разбира се, не е застрахован срещу подобни заблуди, а и повишената предпазливост никак не е излишна. Така беше и вчера вечерта, когато след явно доста интензивни дискусии и оценки на вероятните опасности, е било взето решението да се отмени футболната среща в Хановер. На министърът вероятно никак не му е било лесно да вземе подобно решение. Но отговорността, която той носи за сигурността на хилядите хора, е по-важна от всяка символика. Ами ако на стадиона наистина беше избухнала бомба?
Предпазливостта не е отстъпление
В цялата история има дори и нещо добро: В Хановер се видя, че полицията владее положението. Спокойно и без всякаква паника и хаос, посетителите бяха изведени от стадиона и напътени към къщи. Всичко функционираше като по часовник, а това събуди у всички нас ново усещане за сигурност.
Съвсем ясно е, че това няма да е последната полицейска акция срещу терора. Още дълго ще ни се налага да живеем с опасността и да се научим да я понасяме с разумна предпазливост. Това също може да е знак за сила и в никакъв случай не означава, че сме се предали пред терористите.