Генерал Петреъс и неговият доклад за ситуацията в Ирак

Със сигурност генерал Дейвид Петреъс не е за завиждане. Той явно не е дорасъл за високата компетентност, която му се приписваше, защото изявленията му пред Конгреса всъщност повториха това, което неколкократно потваряше и американския президент Джорд Буш. Това, че изпращането на допълнители военни части в Ирак в началото на годината е предзивикало положителни промени, но от друга страна не се предвижда в обозримо бъдеще изтегляне на американските войници от Ирак.

В доклада на Петреъс не се споменава дори някакъв приблизителен план-график. Когато Петреъс говори за това, че евентуално през лятото на идната година биха могли да бъдат изтеглени някои допълнителни военни части, изглежда като вживяване в ролята на верния на президента генерал. Нему би било значително по-лесно, ако можеше да заяви, че преди четири година САЩ са навлезли с ясни цели в Ирак и след като тези цели вече са изпълнени, може да се мисли за изтегляне. Глупавото в цялата тази ситуация е това, че действителността изглежда съвсем другояче. Дори и ясните цели липсват, ако се изключи свалянето на режима на Садам Хюсеин. А от равносметката на тези четири години в Ирак не могат да се гордеят дори и хардлайнерите във Вашингтон. Ирак понастоящем се намира в още по-окаяно положение, отколкото по време на диктатурата. Повечето цели бяха допълнително спуснати и се простираха от демократизирането на страната, та чак до борбата с тероризма. Нито едно от тези цели не е постигната досега, дори ако се спомене фактът, че чисто статистически през последните месеци намаляха насилствените актова. Страната е отдалечена на светлинни години от така прокламираното помирение между различните народностни и религиозни групи. А това помирение би било крайно необходимо за новото политическо начало в Ирак. Конституцията и вплетеното в нея разделение на властите все още не е готова, не е изяснен и контролът върху подземните богатства, а добвивът на суров петрол все още няма подобаващо значение.

Американският посланик в Багдад Райън Крокър гледа на нащата реалистично. Няма Нелсън Мандела в страната между Тигър и Ефрат, а ако имаше, той едва ли щеше да оживее. В краткосрочна перспектива САЩ едва ли ще намерят по-подходяща фигура от тази на Нури ал Малики. А неговите несполуки, както и много други пропуски в Ирак днес, са резултат от американските грешки. Ако въобще е възможно тези грешки трябва да бъдат коригирани. Новият подход към сунитите дава подобна възможност. От друга страна едно прибързано изтегляне на американските войски не би било решение на проблемите. То само би захвърлило Ирак и региона още по-дълбоко в хаос. Генерал Петреъс знае това със сигурност по-добре от водещите предизборна борба във Вашингтон. И затова той също не е за завиждане.