Гаврило Принцип и атентатът от Сараево

На него е кръстена една от улиците в центъра на Белград: Гаврило Принцип - човекът, който на 28 юни 1914 година убива в Сараево престолонаследника на Австро-Унгария Франц Фердинанд и неговата съпруга. Улицата с неговото име неслучайно е в центъра на сръбската столица - сърбите го почитат като национален герой.

В много други държави обаче той е смятан за терорист, за убиец, предизвикал Първата световна война. И тъй като приближава 100-годишнината от събитието, дебатите по въпроса пламват с нова сила: героична или престъпна е постъпката на Гаврило Принцип?

Еднозначен отговор няма

Целта на Принцип е освобождаването на Босна от господството на австрийския император и създаването на независима югославска държава. А атентатът е средството за постигането на тази цел. Според историка Холм Зундхаузен, въпросът дали целта оправдава средствата е безсмислен. Тъй като отговорът на въпроса дали Принцип е герой или терорист зависи най-вече от гледната точка.

"За едни той е терорист, за други - борец за свобода", обобщава на свой ред историкът Кристофър Кларк. Днес под понятието тероризъм се разбират нападенията срещу т.нар. "меки" цели, тоест - жени, деца или търговски центрове, обяснява Кларк в интервю за Дойче веле. "Само че Гаврило Принцип и неговите съучастници не са искали да убият невинни хора или пък да предизвикат всеобщ шок и ужас - тяхната акция е била насочена единствено и само срещу политическия елит на Австро-Унгария. В този смисъл те не са терористи според съвременното значение на думата", казва Кларк.

Сръбският писател Владимир Кечманович няма никакви съмнения по въпроса: за него изстрелите от Сараево са били в името на свободата. От което следва, че Принцип се явява герой. "Как другояче бих могъл да нарека човека, който се е пожертвал по такъв начин?", казва Кечманович. В организацията "Млада Босна", в която е членувал Принцип, винаги се е подчертавало, че той е убил един тиранин. Историкът Зундхаузен е на друго мнение - той подчертава, че Франц Фердинанд в никакъв случай не може да бъде наричан тиранин. Точно обратното дори, казва Зундхаузен: "Той е бил монарх, който се е застъпвал за реформи".

В дискусията се включва и драматуржката Биляна Сръблянович, която наскоро постави във Виена драмата си "Принцип (този гроб ми е тесен)". "Гаврило Принцип е бил преди всичко революционер, който се е борел за освобождението на окупираната си родина. Тоест, изстрелите от Сараево са революционен акт, който за съжаление е бил насилствен", казва Сръблянович. Според нея Принцип е по-скоро жертва на сръбския таен съюз "Черна ръка", възползвал се от атентата за своите си националистически цели. "Принцип не е знаел, че неговите справедливи идеи са били манипулирани от тази организация", посочва Сръблянович.

Повод или причина е атентатът?

След атентата австро-унгарският Съвет на министрите взима решението да постави на Сърбия неприемлив ултиматум, след чието отхвърляне да се прибегне до военна сила. Войната започва само 37 дни по-късно, а германският кайзер Вилхелм Втори обещава на Виена военна подкрепа в случай на нападение срещу Сърбия.

Само няколко дни по-късно във войната се включват и Русия, Франция и Великобритания. "Великите сили са пресметнали рисковете и евентуалните изгоди и в крайна сметка са се произнесли в полза на войната", казва историкът Кристофър Кларк. Поради това в повечето случаи атентатът от Сараево се определя като искрата, предизвикала световния пожар, а не като причина за Първата световна война. "Би било абсурдно и смешно за избухването на войната да бъде обвинявана Сърбия", подчертава Кларк.

Същевременно обаче в новата си книга "Сомнамбули" Кларк пише, че атентатът от Сараево е бил нещо повече от предтекс за войната. "Преди събитията в Сараево, във Виена привържениците на мира са били с по-силни позиции от поддържниците на войната. Но след атентата същността на австрийската политика се променя коренно, тъй като най-големият привърженик на мира - Франц Фердинанд - замлъква", твърди Кларк.

Според сръбския писател Кечманович, подобни изявления представляват един вид "ревизия на историята". Западните историци се опитват да омаловажат "германската вина" и да прехвърлят отговорността на "сърбина Принцип". Много лесно е да стовариш вината върху страна като Сърбия, която след войната в Югославия през 90-те години се възприема като олицетворение на злото, казва Кечманович.

Когато става дума за "сръбската вина", Биляна Сръблянович не спира да повтаря, че всъщност Гаврило Принцип не се е чувствал сърбин. Заради тези изявления белградската преса я упреква, че искала "да открадне сръбския герой". На подобни упреци Сръблянович отговаря така: "Принцип е бил убеден югославянин. Никого не искам да крада".