Може би един ден ще разберем колко близко е бил светът до война между двете големи ядрени сили - САЩ и Русия - през април 2018 година. Засега изглежда ясно едно: действията на САЩ, Великобритания и Франция бяха сдържани - те ограничиха въздушните си удари само до цели в Сирия, които са пряко свързани с производството на бойни отровни вещества. От всичко известно дотук, и при много внимателна оценка на събитията, можем да кажем, че на практика няма жертви сред цивилното население.
Политиците или военните?
През последните дни бяха направени много сравнения с Кубинската криза от 1962 година - конфронтацията между тогавашния Съветски съюз и САЩ. На думи светът беше (и продължава да е) на прага на нова конфронтация. Ако, разбира се, вземем за мерна единица безумните туитове на Доналд Тръмп и гръмогласните заплахи на руски официални представители.
Навремето обаче ставаше дума за това, и от двете страни да бъде запазено върховенството на политиците над генералите. И преди 56 години това се получи - кризата си остана само политическа. Сега обаче, особено през последните дни преди въздушните удари срещу Сирия, и от двете страни се чуваха мнения, че този път може да надделее рационалността на военните. Рационалният подход и професионализмът на генералите над невежеството и безскрупулността на политиците. И е необходимо да проявим много политически хумор, за да открием нещо положително в тази ситуация.
Внимателен подбор на целите
Нека си припомним, че в Сирия са разположени няколко хиляди руски войници, които воюват на страната на режима на Асад. При въздушните удари на американската бойна авиация в Северна Сирия преди два месеца загинаха и руски наемници. Това обаче не доведе до нова криза. Този път целите на нападенията бяха подбрани внимателно, за да не бъдат засегнати руски войници.
Изглежда, че комуникацията между американското командване и руския Генерален щаб функционира добре. Отдавна експертите твърдят, че обменът на специализирани и поверителни информации между военните от двете страни тече нормално, въпреки новата конфронтация между Изтока и Запада.
Сирия вероятно е най-сложната арена на бойни действия в историята. Постоянно там едни срещу други се изправят войски, чиито страни или са все още съюзници, или са политически врагове. Сирийската гражданска война ще бъде решена чрез руската военна намеса на страната на Асад и чрез съюза на Сирия с Иран. И ответните въздушни удари на трите западни сили не могат да променят нищо в това отношение. И въпреки това те не са безсмислени.
Няколко послания
Вашингтон, Лондон и Париж дадоха ясно да се разбере, че употребата на оръжия за масово поразяване няма да остане без последици. И че няма да приемат циничното отричане и прикриване на военните престъпления. Независимо от това, кой стои зад тях и кой пуска в ход пропагандната машина. Освен това западните сили не искат да напуснат безславно геополитическото поле, въпреки дългите години на водената от тях неясна и нерешителна политика. Близкият Изток е изправен пред нов ред, който не трябва да бъде определян единствено от Москва и Техеран. Това гласи двойното послание на въздушните удари срещу химическите фабрики на Асад.
И още нещо съдържа посланието: САЩ не действаха самостоятелно, а в съюз с Франция и Великобритания - не само във военно, а и в политическо отношение. А това безспорно е много добра новина във втората година от управлението на Доналд Тръмп.