Коронавирус: Борисов отново се опита да се хареса на всички

Всички здрави нации си приличат, всяка боледува по своему - можеше да започне романа си Толстой днес. Там, където има доверие в институциите, възприемат мерки и ги спазват - с повече успех като в Германия или с по-малко като в Швеция. Най-възхитителна се оказа съседна Гърция: там хората разбраха, че скъпоценният им туризъм, който прави една четвърт от националния им доход, може да бъде запазен само при много строг противоепидемичен контрол и се подчиниха на жестока дисциплина.

Борисов изигра танго в собствен стил

Съвсем различно е положението в Сърбия, където протестите против карантинните мерки стигнаха до щурм на парламента и накараха Вучич да се откаже от ново затягане. И така си останаха сърбите - с високия брой заразени, изпотрошения парламент и затворените граници на Гърция. Нашият Борисов изигра танго в собствен стил: първо обра лаврите с навременни мерки, които спряха вируса, после реши да се хареса на футболисти, абитуриенти и нощни барове като отвори всичко, накрая (вероятно притиснат от анулирането на туристически пътувания) върна някои противоепидмични забрани.

Не е трудно да видим, че зад това се крие нещо повече от естествения стремеж на балканският човек да си угажда на кефа. В Сърбия демонстрациите срещу наложените рестрикции прикриват едно растящо недоволство от властта, което вече не за първи път избухва в Белград. Вучич е обвиняван, че е организирал избори в ситуация на карантина, с които е отблъснал съзнателните граждани, направил е така, че да гласуват само твърдите ядра и съответно - осигурил шеметна победа за партията си.

В България пък г-н Борисов е под нарастващ натиск отвсякъде, може би усилен от изнервеното карантинно време, а може би и заради едно по-дълбоко разместване на поколенията в бизнеса. Като започнем от сериозни неща като свидетелствата на Божков за грандиозни подкупи, съмнителната помощ за ПИБ или охраната на завладения от Доган плаж и стигнем до готвения ритуален вот на недоверие или художествените му колажи, които хората весело си препращат. Нашият премиер по принцип така знае да управлява - отстъпва пред всички и всичко. За един вирус ли ще си рискува властта?

Коронавирусът - лакмус за местната политика

Накъдето и да се обърнете, Ковид-19 изважда напред спецификата на местната политика. Крайнодесните обвиняват мигрантите, ромите, прилепите и китайските комунисти. Други, като самодържеца Путин, избягват темата в опит да задържат и без това спадащия си рейтинг. Джонсън обърка всичко, както е на път да съсипе Брекзит, и само личното му боледуване съхрани известни симпатии на гражданите. Драматично разделени страни като САЩ и Бразилия се разделиха и по линията на вируса: носенето на маски се превърна в знаме, демонстриращо политическа идентичност - докато Байдън неизменно е с маска, всеки уважаващ себе си тръмпианец се чувства длъжен да пръска корони без да се стеснява, сякаш не е в общество, а в джунглата. Помислете - някакво странно обръщане е настанало на политическите полюси: либералите държат да се спазват предпазни мерки, консерваторите - напротив, искат тотално либерализиране. Темата си заслужава някоя политологическа дисертация.

Отривистото танго на г-н Борсов с вируса засега не позволява срещу него да се оформи антикарантинен фронт. Цялата магия на властта му досега е в това, че различните опозиции не успяват да се обединят - "Демократична България" не се понасят с БСП, лъжепатриотите (уж) са на нож с ДПС, София не разбира провинцията и тъй нататък. Недоволствата от мерките като че ли бяха ресурс за такова обединение, но пък как да се случи при тези резки зигзази? Ако политиката беше последователна, ясно - щеше да има недоволни от карантината или пък недоволни от нарастващия брой заразени.

Кой ще се изправи срещу Борисов?

Един идеен център на една антикарантинна позиция можеше да е добилият неочаквана слава доцент Мангъров, но гледам, че той май взе да се ориентира към АБВ. Ако ме пита, с г-н Трифонов би имал повече шансове за политическа кариера. Но май и харизмата му не е достатъчно голяма за лидер, а и не се противопостави достатъчно енергично на Борисов, даже веднъж цитира едно еротично внушение на премиера със задоволство. Знаем и, че монотематичните политически образувания нямат особен шанс - наред с борбата срещу карантината, от утре ще трябва да поиска отмяна на забраната за пушене в заведенията, после коланите в автомобилите, данъците, здравните застраховки и тъй нататък.

Въпросът се свежда до това може ли г-н Борисов да бъде бит на собствения си терен - с още по-голям популизъм, с още по-ловко угаждане на онова, което хората искат в един или друг момент? Или може би никакъв антикарантинен фронт не се очертава, а просто расте недоволство, което ни подготвя за един, тъй да се каже, по-сръбски вариант наесен?