Войните без мандат

След като стана ясно, че режимът на Асад вероятно е използвал химическо оръжие срещу цивилното население, САЩ и Великобритания се подготвят за нанасянето на военен удар срещу Сирия. В момента инспектори на ООН проверяват на място фактите и ако употребата на химическо оръжие се докаже, военният удар би бил оправдан от политическа гледна точка. Но не и от юридическа - защото само Съветът за сигурност на ООН може да легитимира подобна операция, а Русия и Китай никога няма да дадат съгласието си за извършването ѝ. Двете страни-постоянни членки на Съвета за сигурност се противопоставят категорично на външната военна намеса в Сирия.

В Сирия - като в Косово

За САЩ това няма да бъде първата интервенция без мандат от ООН. През 2003 тогавашният президент Джордж Буш-младши нареди предприемането на инвазия в Ирак, твърдейки, че страната притежава оръжия за масово унищожение. Външният министър Колин Пауъл дори представи пред ООН доказателства, които впоследствие се оказаха фалшифицирани. Но операцията на "коалицията на желаещите" вече бе факт.

Намесата в Ирак не може да се сравнява със ситуацията в Сирия, смята генералът от запаса Манфред Айзеле. Паралелите, според него, са по-скоро между Сирия и войната в Косово през 1999 година, когато нарушенията на човешките права и зверствата от страна на сръбската армия бяха масово явление. При гласуването в Съвета за сигурност Русия се обяви против международната интервенция, но НАТО взе решение да се намеси в конфликта и без мандат от ООН. "Навремето Съветът за сигурност описа абсолютно реалистично положението в Косово и етническите чистки. Но от това не последва нищо, защото Русия заплаши с вето", припомня генерал Айзеле.

Подобно становище застъпва и политологът Андреас Бок. "В Косово имаше тежки нарушения на човешките права, от гледна точка на които външната военна намеса бе оправдана. И макар формално мисията да бе в нарушение на международното право, Западът имаше моралното задължение да се намеси", казва той.

"Отговорността да защитаваш"

Всъщност първият случай на намеса по хуманитарни съображения е още от 1990 - когато войските на Икономическата общност на западноафриканските държави под ръководството на Нигерия навлизат в Либерия, където се води гражданска война. "Световната общественост тогава не прояви особен интерес, тъй като всичко се случваше някъде далеч в Африка", отбелязва Айзеле. Но подчертава, че и тази ситуация би могла да бъде сравнена с косовската.

През 2001 година канадското правителство и комисия от експерти по международно право разработват концепцията "Responsibility to Рrotect" /"Отговорността да защитаваш"/, регламентираща реакциите на международната общност при такива ситуации. Концепцията предвижда отпадането на принципа за ненамеса във вътрешните работи, ако в някоя държава има тежки нарушения на човешките права.

Тази разработка все още не е залегнала в международното право, но Съветът за сигурност на ООН се позова именно на нея при даването на мандат за военна намеса в Либия през 2011 година. Вероятно и сега в случая със Сирия, САЩ и Великобритания ще се възползват от "Responsibility to Рrotect". В дългосрочна перспектива тази концепция би могла да бъде вписана в международното право и така да осигури юридическата легитимност на подобни акции.

Автор: М. Лютике / К. Цанев; Редактор: Б. Михайлова