Войната в Ирак и всекидневието на американците

Седмицата, в която президентът представи на Конгреса най-голямото досега допълнително завишаване на бюджета за финансиране на войните в Ирак и в Афганистан – с обем от 196 милиарда и 400 милиона долара до края на септември 2008 г., приключи с 27-ми октомври “Националния ден за действие” на антивоенния съюз “Обединени за мир и справедливост”. На демонстрациите в десетина градове, начело с Ню Йорк и Сан Франциско, се събраха “обичайните заподозряни”. Общо може би 50 хиляди протестиращи.

Защо през петата година на тази война, която според меродавните допитвания от месеци насам се отхвърля от две трети сред американците, в САЩ няма движение за мир или антивоенно движение, които да заслужават това наименование? Защото войната в Ирак през петата си година още не е пристигнала при американците. Телевизионният водещ Боб Скифър направи подходящата забележка, че ако нацията си затваря очите пред телевизора и пред вестниците, повечето хора вървяли през всекидневието си, без да имат и идея, че в Ирак има война. “Когато бях дете”, казва Скифър по-нататък, “всеки знаеше за Втората световна война”. Действително през март 2003 г. американската армия и морска пехота, подкрепяни от ВВС и ВМС се отправиха на война, докато Америка се бе отправила да си напазарува. Нещата така си останаха и до днес: сухопътните войски и морската пехота все още воюват, а Америка все още ходи да си пазарува.

Диагнозата може да изненадва пред лицето на разходите в жива и финансова сила за една война, която междувременно трае за САЩ по-дълго от Втората световна. 3828 войници загинаха в Ирак от при бойни действия или злополуки, над 28 хиляди бяха ранени. Ако Кенгресът приеме бюджетните искания на Белия дом, то разходите за реакцията на атентатите от 11-ти март 2001 г., т.е. за обявената “глобална война против терора”, биха достигнали общо 757 милиарда и 400 милиона долара. Според досегашните изчисления американските данъкоплатци трябва всеки месец да отделят по 10 милиарда и 700 милиона долара за тази война, 9 милиарда и 200 милиона от тях. Бюджетната служба към Конгреса твърди, че е изчислила, че разходите за войната при трайното разполагане на около 75 хилядна войска в ирак до 2017 г. ще достигне 2 билиона и 400 милиарда. Само лихвите биха съставлявали 705 милиарда долара.

Още отсега тези изглеждащи астрономични цифри не са в каквото и да било съотношение с първоначалните преценки на Белия дом, според който общо разходите за войната в Ирак щели да бъдат между 50 и 60 милиарда и ще бъдат поети от самите иракчани с приходите от износа на петрол. Ала въпреки галопиращите напред разходи за войната и макар войната да се проточи много по-дълго, отколкото бяха прогнозите, то съсипващият военен конфликт нсе още не е навлязъл във всекидневието на САЩ. Към това оплакване се присъединяват мнозина войници и офицери в Ирак и в Афганистан: “Ние се бием ден след ден вйв война, от която никой не се чувства засегнат във всекидневието си в родината и никой и не иска да се почувства засегнат.

Диагнозата е вярна, защото въпреки високите разходи според абсолютните цифри, икономическата мощ на страната е чувствително по-ниска от икономическите възможности по времето на войните в Корея или във Виетнам. Проучване на независимия “Център по стратегиите и бюджета” във Вашингтон неотдавна стигна до извода, че Корейската война от 1950 до 1953 г. е струвал, като се отчете инфлацията, 456 милиарда долара, докато Виетнамският конфликт от 1964 до 1973 г. по днешни цени е струвал 518 милиарда долара. Първата война в Персийския залив за освобождаването на Кувейт от войските на Саддам Хюсеин е струвала на американските данъкоплатци не повече от 88 милиарда долара. И данъкоплатците в САЩ почти не са ги усетили, защото 90 на сто от тях бяха поети от съюзниците от коалицията.