Военен удар срещу Северна Корея? Лоша идея.

ДВ: След като американският студент Ото Уормбиър бе върнат в родината му, казахте, че виждате шанс пред дипломацията. Промени ли се мнението Ви след смъртта на Уормбиър?

Уилям Пери: Не. Още преди това беше ясно, че си имаме работа с един безскрупулен режим. Това се вижда ясно и в другите заложнически драми и опитите за убийства. Затова трябва да сме нащрек при преговорите със Северна Корея. В случая говорим за безпощаден режим, който притежава ядрено оръжие. Единственият начин да се справим с него е пътят на дипломацията.

ДВ: Американският президент Доналд Тръмп намекна, че обмисля варианта за изваждане на Китай от преговорите с Пхенян, а държавният секретар Рекс Тилърсън пледира за обратното. Разединено ли е американското правителство по севернокорейския въпрос?

Уилям Пери: Президентът Тръмп направи противоречиви изявления. Затова не смятам думите му за свършен факт. Важно е какво казва неговият екип по въпросите на сигурността. Смятам, че държавният секретар Тилърсън, министърът на отбраната Матис и съветникът по въпросите на сигурността МакМастър държат на тези преговори. И предполагам, че скоро ще представят на президента и точен план-график за продължаването им. 

ДВ: Вие обвинихте правителствата на Джордж Буш и Барак Обама, че нямат конкретна и гарантираща успеха стратегия по отношение на Северна Корея. Как би трябвало да изглежда една такава стратегия?

Уилям Пери: Когато бях министър на отбраната /1994 до 1997/ и по-късно като правителствен съветник разглеждах превантивните военни удари като сериозна опция. Не знам дали навремето това беше една добра идея или не. Днес обаче съм убеден, че това не беше добра идея. Военен удар неминуемо ще доведе до военен отговор, който - дори и с конвенционални оръжия - ще нанесе сериозни поражения в Северна Корея. Вероятно ще засегне и САЩ, тъй като ние сме разположили приблизително 30 000 войници в Южна Корея. Освен това бързо може да се превърне в ядрен конфликт. Затова сега не съветвам никого да извършва превантивен удар.

ДВ: Първоначално 6-странните преговори имаха за цел да попречат на Северна Корея да се сдобие с ядрени оръжия. Наложените икономически санкции обаче не отклониха режима от тази цел. Защо сега нови разговори биха били успешни при положение, че Пхенян очевидно вече разполага с оперативно ядрено оръжие?

Уилям Пери: Целите, които преследва Северна Корея, не ни интересуват. А те се заключават в оцеляването на режима на Ким. Пхенян ще приеме на драго сърце някои икономически отстъпки, но не и в замяна срещу режима. Правителството на Джордж Буш разчиташе на падането на режима, а това на Барак Обама заложи на "стратегическо търпение" по отношение на севернокорейския режим, което по принцип е същото. Според мен това не е сериозен дипломатически подход - да атакуваш целта, която преследва Северна Корея, а именно: да не падне династията Ким. И ако ние не сме готови на това, няма нужда де си губим времето в преговори.

ДВ: Как би изглеждала една разумна и реалистична цел за американската дипломация?

Уилям Пери: Когато преди много години преговаряхме със Северна Корея, се опитахме да елиминираме цялата ядрена програма и ракетите с голям радиус на действие. Днес летвата е вдигната значително по-високо, защото режимът разполага с ядрени оръжия, от които няма да се откаже просто така. Ако искаме да освободим Корейския полуостров от ядрено оръжие, трябва първо да убедим Пхенян да замрази своята ядрена програма. Едва след това можем да говорим и за ядрено разоръжаване. А това ще бъде дълъг и сложен процес.

ДВ: Може ли Европа, и по-специално Германия, да поеме някаква роля в този конфликт?

Уилям Пери: Понастоящем се достатъчни и шестте страни /Северна Корея, Южна Корея, Китай, Япония, Русия и САЩ/. Но когато бъде решен ядреният проблем и на дневен ред дойде повторното обединение на двете корейски държави, тогава опитът на Германия ще бъде от голяма полза.