1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Влизате в България, преместете часовниците си"

15 октомври 2018

Едните искат зимното време, другите - лятното. Дискусията върви с пълна сила, а усещането на обществеността е за голяма демократична победа - защото е на път да ликвидира някакви наложени ѝ отгоре правила и регулации.

https://p.dw.com/p/36YFE
Снимка: picture-alliance/dpa/S. Willnow

Анализ от Ивайло Дичев:

Европа отдавна не беше виждала такава гражданска мобилизация. Както се пееше преди години: „Времето е наше!“. В едно масово онлайн-допитване огромното мнозинство се произнесе да се прекрати местенето на стрелките. И Еврокомисията радостно откликна на този безвреден израз на евро-демокрация. Пък и модерно беше това допитване, чрез същото това електронно гласуване, около което има толкова страсти. Изобщо - печалба отвсякъде.

Зимно или лятно?

Темата дойде на дневен ред поради следния факт: западните общества се замогнаха до такава степен, че икономиите на електричество, които първоначално бяха мотивирали смяната на времето, вече изглеждат незначителни. Остана само да се реши кое от двете времена да остане - зимното или лятното. В този момент Комисията демократично вдигна ръце и остави националните държави сами да решават кое време да изберат.

Неописуемият хаос, който може да настъпи съвсем скоро, е предвидим: пресичаш Дунава и връщаш часовника, напускаш Люксембург - хайде един час напред. Лично аз не разбирам защо бизнесът не протестира. Явно целта е да се изпусне пара и да се проведе „демократичен дебат“. Но понеже народното въстание срещу регулациите и бюрокрациите изведнъж се оказа без противник, дебатът се измести към темата за здравето. Започнаха да валят съображения за това колко вредна е всъщност смяната на времето. И тъй като интернет изобилства от изследвания по всякакви теми, разговорите бяха аргументирани с линкове, а възмущението избиваше в посока на „системата ни убива“. Бедата е, че според едните е по-добре да ставаме рано през цялата година, а според другите - по-късно. Процентите са разделени, ситуацията е леко патова. Г-н Дончев беше най-честен, като каза, че е въпрос на характер - той бил от тези, които не можели да спят много, затова предпочитал лятното време. И ето, че дебатът отива в любимата ни посока: „На мен пък плочките ми харесват“.

Народен изблик на принципа "така го чувствам"

Лично аз не си представям какви изследвания могат да отрекат очевидния житейски факт, че през лятото, когато се съмва рано, ставаме по-рано, а когато е тъмно, спим до по-късно. Ако не вярвате на собствения си организъм, погледнете кучетата си - през лятото започват да ви дърпат за разходка от седем часа, през зимата трябва да ги изровиш насила от завивките. Ако наистина има някакъв „стрес“ при смяната на времето, той вероятно може да се преодолее, като се сменя времето постъпателно или пък на няколко пъти. Всъщност най-естественото за нашата биология би било часовниците плавно да изостават или вървят напред според намаляването/удължаването на деня. Още повече, че технологията днес го позволява.

Ивайло Дичев
Ивайло ДичевСнимка: BGNES

Но популисткото зло вече е сторено. Тъй както стана с Брекзита - народен изблик на принципа „така го чувствам“. Сега сме пред дилемата децата да стават за училище в 5:30 наместо в 6:30 (според малко по-популярния вариант за запазване на лятното време) или кучето ми да се напишква през лятото (зимно време). Това, което може да се направи, е отделни учреждения или предприятия да вземат решение за по-ранно/късно започване на работа. Призовавам училищата да го направят - родителите на ученици ще ме разберат. И още нещо: изпращането на ученик повлича час за тръгване на работа, оттам пък - тайминга на сутрешните блокове, ако родителят ги следи. И така нататък. В крайна сметка пак ще стане същото, само дето раздразнението ще е по-голямо.

Защото преместването на часовника има свойството да упражнява върху нас една невидима власт - време е за едно или друго, толкова е часът. Същият невидим механизъм е заложен в парите - те се обезценяват или ревалоризират, но нещата сякаш продължават да струват същото число.

Няма да е лошо освен това да координираме решението си с другите страни от часовата зона - в колкото по-голям блок попаднем, толкова по-добре. А най-добре ще е, ако целият Съюз приеме едно време. Но как да разбереш демократично колко процента ще се окажат ранобудни и колко - поспаливци?

Времето е наше! И зимното, и лятното!

Много от вас ще махнат с ръка: глупава тема, времето и без това е условност, Китай е целият в една часова зона и какво му е? Странно съвпадение е също така, че в Русия прекратиха местенето на стрелките през 2011 - годината, в която страната пое антизападния си курс. Един вид времеви суверенитет, защо да не се погордеем и ние: „Влизате в България, моля преместете часовниците си“. Впрочем, все повече хора в България са на индивидуални договорки с работодателя, няма ги вече фабричните сирени, които управляват живота на хиляди хора, така че всеки ще намери начин да се адаптира.

Накрая обръщам внимание и на това: тези атаки срещу уж наложени отгоре регулации имат съмнителен ефект, но затова пък дават на обществеността усещането за голяма демократична победа. Утре ще подновят борбата за пушене в заведенията, вдругиден - срещу ваксините, после пък срещу някакви екологични норми. И народът ще се гордее, че е ликвидирал едни наложени му правила.

*****

Изгледайте и това видео:

Спираме да местим стрелките, но кое време да изберем?

Ивайло Дичев
Ивайло Дичев автор и кореспондент
Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми