Вие сте умен човек, нямате нужда от догми!

Учени от университетите в Куопио и в Минесота наскоро предупредиха, че според дългогодишните им изследвания комбинираните витамини не само не са полезни, но могат да увредят здравето. Цената на златото напоследък расте, но борсовите играчи твърдят, че положението може да се промени всеки момент. А Вие самите вярвате ли в полезността на витамините и в сигурността на златото? Германският есеист Ролф Добели обяснява защо не бива да се доверяваме на собствените си убеждения:

Бруно е производител на витамини. Баща му основал фирмата още по времето, когато витамините не бяха лайфстайл-продукти, а лекарства, които се предписват от лекаря. Когато Бруно пое фирмата в началото на 90-те години, търсенето на витамини и хранителни добавки рязко се увеличи. Бруно се възползва от благоприятния момент. Затъна до гуша в дългове, но разшири производството. Днес той е сред най-успешните в бранша и дори оглавява Европейския съюз на производителите на витамини. Още от детските си години той самият всеки Божи ден гълта поне по три таблетки комбинирани витамини. В отговор на журналистически въпрос дали витамините наистина са полезни за здравето, Бруно казва: „Твърдо съм убеден в това!” Въпрос: а Вие вярвате ли му?

Да се допиташ до вътрешното си Аз

Следва и втори въпрос към Вас. Съсредоточете се върху някоя идея, в която сте твърдо убедени. Например: че цената на златото през следващите пет години непрекъснато ще се покачва. Или пък вярата Ви, че има Бог. Каквото и да е, просто го напишете в рамките на едно изречение. Ето и въпроса: вярвате ли си?

Какво излезе? Вие разбира се смятате, че Вашите собствени убеждения са по-убедителни от това на Бруно. Обяснението е просто: във Вашия случай става дума за наблюдение, насочено навътре, докато наблюдението Ви за Бруно е насочено навън. Казано по-лековато: Вие можете да надзърнете в собствената си душа, но не и в душата на Бруно.

Когато става дума за Бруно, Вие сигурно си мислите: „Той има интерес да вярва, че витамините са полезни. Та нали неговото благосъстояние и социалният му статут зависят от успеха на фирмата. Той освен това пази семейната традиция. И накрая: той цял живот е гълтал витамини и няма сега изведнъж да признае, че това е било излишно.” При Вас самите обаче нещата изглеждат другояче. Вие директно „се допитвате” до своето вътрешно Аз. Естествено, абсолютно непредубедено, както си мислите.

Пита се обаче: колко незамъглен и почтен е погледът навътре? Шведският психолог Петер Йохансон показал на участници в експеримента си съвсем набързо две портретни снимки. Те трябвало да отговорят кое от двете лица им се вижда по-привлекателно. По-късно той им дал да разгледат за по-дълго и по-внимателно избраната от тях снимка и ги помолил да обяснят защо точно това лице са харесали. Йохансон обаче незабележимо ги измамил, разменяйки снимките. Повечето участници изобщо не забелязали подмяната и най-подробно обяснили защо харесват именно пробутаната им втора снимка. Изводът: на интроспекцията не може да се вярва. Когато надзъртаме в душата си, ние винаги конструираме нещо.

Увереността, че допитването до себе си винаги води до нещо като истина или правилност, се нарича „доброволно заслепение” или „илюзията на самонаблюдаващия се”. Този феномен не е просто нещо любопитно, той има сериозни последици. Ние дотолкова сме убедени от собствените си убеждения, че в мига, когато някой ги подложи на съмнение, винаги реагираме по един от следните три начина:

Бъдете свой собствен вътрешен еретик!

Първа реакция „Предполагам, че е невеж”: на човека насреща Ви просто му липсва необходимата информация. Ако знаеше повече, щеше да бъде на Ваша страна. Трябва да бъде допълнително просветен. Политическите активисти мислят точно по този начин. Те вярват, че чрез обяснения може да са насади някакво убеждение.

Втора реакция „Предполагам, че просто е идиот”: човекът насреща Ви притежава необходимата информация, но мозъкът му е недоразвит, така че не може да прави верните изводи. Той просто е тъпак. Това е любимата реакция на онези бюрократи например, които се опитват да опазят „глупавите” потребители от самите тях.

Трета реакция „Предполагам, че е злонамерен”: човекът насреща Ви притежава необходимите информации и дори ги разбира правилно, но умишлено Ви противоречи. Защото има лоши намерения. Така много религиозни хора например се отнасят към невярващите: „Тези са дяволски изчадия!”

Извод: нищо не е толкова убедително, колкото собствените убеждения. Ако се придържате на всяка цена към тях, Вие изобщо не сте изключение. Но това е много опасно. Интроспекцията, погледът навътре, до голяма степен е нещо изфабрикувано. Колкото по-дълго и колкото по-твърдо си вярвате, толкова по-брутално може да бъде Вашето отрезвяване. Така че колкото по-силно е едно Ваше убеждение, толкова по-критични бъдете към него. Вие сте умен човек и нямате нужда от догми. Бъдете свой собствен вътрешен еретик!

АГ, ФО, ДПА, ЗЦ, Р. Добели, А. Андреев, Д. Попова-Витцел