Веригата на смъртта: да умреш, за да убиваш

Абделхамид Абауд живя няколко дни по-дълго, отколкото самият той възнамеряваше. Той явно е предполагал, че ще бъде убит по време на атентатите в Париж. Абауд беше лидер на терористичната група, която на 13 ноември 2015 година извърши едновременни нападения на няколко места във френската столица. Самият Абауд е бил в групата, която стреля по посетителите на няколко парижки кафенета. Първоначално той успява да се укрие, но няколко дни по-късно е открит от полицията в парижкото предградие Сен Дени, където бива застрелян.

Абделхамид Абауд принадлежи към най-младото поколение атентатори-самоубийци, което в някои отношения се различава коренно от предишните. Белгиецът с марокански корени е роден през 1987 година. Преди да се присъедини към терористичната организация "Ислямска държава" е бил многократно осъждан за дребни престъпления. По време на един от многобройните си престои зад решетките се запознава с ислямски терористи и се радикализира. Това е началото на едно развитие, което е типично за много от младите джихадисти и потенциалните атентатори-самоубийци.

„Престижът” на терора

Френският социолог Фархад Хосрокхавар е автор на книга за радикализирането на младите джихадисти. Във вестник „Льо Монд” той описва този процес по следния начин: "Става дума за кръг от приятели, които се сплотяват покрай някакво събитие и се чувстват привлечени от имиджа на Ал Кайда или "Ислямска държава" /ИД/ – организации, които се обявяват за възстановяването на ислямския халифат".

Френската антроположка Дуня Бузар констатира, че „престижът” на терора се гради върху „тривиализирането на неговите средства – т.е. изтезанията и останалите престъпления". Това тривиализиране се извършва съвсем съзнателно, за да разклати етичните задръжки на младите хора. Банализирането на злото създава и една задължителна предпоставка, без която самоубийствените атентати са немислими, а именно психологическата настройка на извършителите.

През 20-и век практиката на самоубийствените атентати беше продължена с атаките на японските пилоти-камикадзе по времето на Втората световна война. Американското военно превъзходство в Тихия океан в края на войната е толкова голямо, че японското командване отчита, че врагът може да бъде спрян само със самоубийствени акции на японските военни пилоти. През последната година от войната в Япония се извършват 2 200 полета на пилоти-камикадзе.

Техните смъртоносни атаки оказват опустошително физическо и психическо въздействие над американците. Повечето пилоти-камикадзе се жертват доброволно, макар че е имало и изключения. Готовността за саможертва се корени в някои традиционни особености на японската култура като чувството на преклонение пред шинтоистките божества, патриотизма, верността към императора и будизма. Според някои будистки свещеници, саможертвата означава отказ от „малкия Аз” в името на една голяма обща кауза.

Именно японците са тези, които привнасят самоубийствените атентати и в арабско-мюсюлманския свят. Трима японци, членове на японската "Фракция Червена Армия", извършват през май 1972 първия голям атентат в Израел. Те застрелват 26 души и раняват други 80 пътници на летище „Бен Гурион”. Атентатът е планиран съвместно с ляворадикалния "Народен фронт за освобождение на Палестина". Този атентат слага началото на безкрайна поредица от самоубийствени атентати в целия регион - както в Израел, така и в други държави като Ливан, Ирак и Иран.

Малкият „Аз” и голямата кауза

Атентаторите-самоубийци не са психически болни или объркани хора, смята американският политолог Робърт Пейп в книгата си "Dying to Win: Tha Strategic Logic of Suicide Terrorism". "Те знаят какво вършат, но се нуждаят от ритуални обреди, за да се подготвят и стабилизират психически".

В региона на Близкия изток тази теза се потвърждава многократно. Въпреки това мотивите и обстоятелствата около отделните извършители са твърде различни. Политологът Йозеф Кройтору пише: "Атентаторът-самоубиец, в повечето случаи мюсюлманин, е едновременно жертва и извършител. Той е инструмент в ръцете на безскрупулни военни стратези, които го вербуват и индоктринират на млада възраст, за да се прославят на негов гръб".

Индоктринирането става още по-лесно, когато една група или едно цяло общество се чувства безпомощно, застрашено или несправедливо потискано. Това обяснява и огромния брой на палестинските самоубийствени атентати в Израел.

„Веригата на смъртта”

Религиозни групировки като например Хамас залагат на някои определени строфи от Корана, за да индоктринират младежите. "Не считай онези, които са били убити по пътя им към Бога, за умрели. Те са живи и Господ се грижи за тях", се казва в Корана. Подобни неща се внушават на младите още от ранна детска възраст – в детските градини и училищата.

Палестинската организация Фатах, която е със светски характер, залага на идеала за саможертвата и мъченичеството. И двете организации пропагандират самоубийствените атентати в книги и различни масови мероприятия - например по време на футболни мачове, както и чрез обожествяването на убитите атентатори-самоубийци.

А през изминалите години интернет стана едно от най-важните средства за разпространяване на подобни човеконенавистни идеи. Атентатите в Париж показаха колко е лесно младите хора да бъдат превърнати в масови убийци. Необходимо е да им се насади култ към „героите”, самодоволство и неспособност за самокритика. Радикализираните младежи после се опияняват взаимно в идеологическо отношение. „Това е веригата на смъртта”, пише антроположката Дуня Бузар.