Велика Русия не се занимава с такива дреболии
Понякога си струва да разбираме буквално дипломатическия израз "изразяване на загриженост". Да, хората се безпокоят. Сега руските официални лица са загрижени заради учението на НАТО в Полша. Новините го доказват постоянно. Дмитрий Песков, прессекретарят на Владимир Путин, казва, че "учението не създава атмосфера на доверие и безопасност". Представителят на министерството на отбраната Игор Конашенков пък смята, че в Европа "за пореден път се разгаря русофобска истерия", а руският представител в НАТО Александър Грушко обещава, че "всичко, което върши НАТО на източните рубежи, няма да остане без наш военно-технически и политически отговор". Депутатът Франц Клинцевич обвинява Алианса в "подготовка на глобален удар срещу Русия". Нито едно предишно учение на НАТО не е предизвиквало такава обществена загриженост в Русия, а времената, когато в натовските маневри в Балтийско море участваха и кораби на руския флот, сега изглеждат като нещо фантастично и невъзможно. Партньорство отдавна няма. Сега цари само загриженост.
Стрелят ли? Това не е наша работа.
Какъв антоним може да бъде подбран за думата "загриженост"? Може би "спокойствие"? Защото руснаците са силно загрижени за това, което се случва в Полша, но същевременно демонстрират, поне официално, спокойствие по други външнополитически направления. "Това е вътрешна работа на Казахстан. Ние не се съмняваме, че казахстанските следствени органи ще установят какво се крие зад това дръзко нападение", заяви Дмитрий Песков в отговор на запитване на журналист за събитията в град Актобе.
Преди броени дни в западноказахстанския град се водиха истински сражения: десетки души бяха убити, след като групи въоръжени мъже атакували военна база и оръжейни магазини. Сред загиналите са трима военнослужещи и четирима цивилни, както и над 10 нападатели. Близо 40 души са били ранени. Казахстанските власти определиха случая като терористична атака и хвърлиха вината върху радикални ислямисти. Полицията и силите за сигурност в страната предприеха мащабна операция за издирването на участниците в атаките.
Разстоянието от Актобе до руския Оренбург е около 400 километра, но според Дмитрий Песков няма основания за засилване на контрола по руската граница. Вероятно Кремъл е изчерпил целия си запас от "загриженост" в западно, полско и натовско направелние, та не му стигат емоционалните сили за Казахстан. Стрелят ли? Това не е наша работа. Всичко ще се оправи. Контрастът между изявленията на руските официални лица по "полската" и "казахстанската" тема обаче силно се набива на очи. Като че ли пред нас стоят две различни Русии. Едната - стегната и загрижена, а другата - отпусната и равнодушна.
Двете лица на Русия
В известен смисъл това действително е така. Едната Русия е световен играч и велика държава, подложена на влиянието на недружелюбния Запад. В резултат на това фактически започна нова студена война, в която Русия противостои на САЩ и техните европейски сателити. Именно това е страната, за която говорят външното министерство и министерството на отбраната, прессекретарят на Путин - Дмитрий Песков и водещите по руската телевизия. Другата Русия е тази, която съществува реално: и тя има 7.500 километра сухопътна граница с Казахстан. От другата страна на границата стрелят. Няма никакво занечение дали това са ислямисти, пучисти, заговорници или бандити. Всяко вътрешно напрежение у съседите е заредено с реални проблеми за реалната Русия. Какво би могло да означава това ли? Всеки помни примера с Украйна.
Москва никога не е говорила за Казахстан като за източник на опасности. В Казахстан няма "бандеровци", страната не се е втурнала към ЕС или НАТО. Там не пеят обидни песни за Путин. Каква ти опасност? Дори и безпрецедентната транспортна зависимост от Казахстан, през чиято територия преминава жизненоважната за Русия Транссибирска железопътна магистрала, не предизвиква разговори за необходимостта от "заместване на вноса".
Казахстан ли? Че какво му е опасното?
Всъщност Русия няма никакъв друг опит във взаимоотношенията си с Казахстан, освен умереното партньорство, създадено в годините на управление на Нурсултан Назарбаев, несменяемият казахстански лидер още от съветско време. И когато царуването на Назарбаев се смени с нестабилност и неопределеност, ще се окаже, че във външното министерство и в министерството на отбраната изобщо няма експерти по въпросите на Казахстан. Просто в Русия никога не са били подготвяни такива специалисти. Даже, когато потрябват преводачи от казахски, ще се разчита на преводачите от турски, които бързо ще трябва да се преквалифицират.
Боевете в Актобе показаха, че съседната държава много лесно може да стане източник на политическа нестабилност. Но в Русия никой не мисли за това. Всички са заети със загрижеността по повод ученията на НАТО в Полша. Така де! За какво ѝ е на една глобална държава да се занимава с такива дреболии като Казахстан?