Вагнер и Байройт - истини и заблуди

1. Простосмъртните германци трябва да чакат с години, за да се доберат до скъпоструващите билети за тържествата, докато канцлерката и разни други знаменитости ги получават безплатно.

Не е вярно. Градът Байройт получава определен контингент билети, за да може да покани високопоставени и именити гости - та нали на откриването трябва да има блясък. Билетите се предоставят на градската управа благодарение на финансовата подкрепа, която тя оказва на фестивала - градът, областта и провинцията отпускат годишно 16 милиона евро, т.е. половината от бюджета на тържествата.

2. В Байройт звучат само опери на Вагнер.

Не е истина. Непосредствено след Втората световна война в Байройт се настаняват американски окупационни части и тогава за развлечение на войниците са били представяни мюзикъли. И Деветата симфония на Бетховен - композитор, когото Вагнер особено почита - е звучала неведнъж на байройтска сцена. Но иначе - да, в 139-годишната история на фестивала е представян само Вагнер.

3. Билетите са с фантастични цени.

Зависи какво се разбира под "фантастични". 240 евро за сравнително добро място са доста пари, но цената не е по-висока, отколкото на други фестивали от подобен ранг. За места, от които сцената не се вижда добре, човек може да си купи билет и срещу 15 евро. А вече на черния пазар билетите наистина могат да достигнат фантастични цени.

4. Байройтският фестивал е крепост на консервативния музикален вкус и на заклетите вагнерианци.

В никакъв случай. Още през 20-те години на миналия век художественият директор на тържествата Зигфрид Вагнер /син на композитора/ плахо разчупва закостенелите режисьорски конвенции - за ужас на фракцията на "правоверните", които искат само един режисьорски стил на постановките: стила на Вагнер.

От 1951 г. нататък внукът Виланд Вагнер на свой ред настройва консервативните вагнерианци срещу себе си. В Байрот се появяват както консервативни, така и радикално новаторски постановки. Като художествен директор на фестивала дъщерята на Виланд, Катарина Вагнер, окончателно налага разчупването на консервативния стил с модерни постановъчни решения, предизвикателни интерпретации и новаторска режисура. Впрочем, повечето заклети почитатели на Вагнер междувременно вече не са между живите.

5. Тържествата са изцяло собственост на фамилията Вагнер.

И това не отговаря на истината. От 1973 г. организатор и собственик на фестивала е фондацията "Рихард Вагнер", в която влизат както неговите наследници, така и обществени организации и фондове. Директор на фестивала обаче винаги е бил някой от потомците на Вагнер или техен роднина.

6. Рихард Вагнер е бил нацист.

Исторически абсурдно твърдение. Вагнер умира през 1883 г. Бил ли е обаче предвестник на Третия Райх? Вярно е само, че Вагнер е бил антисемит и националист. Бил е обаче известно време и анархист, ляв бунтар, европейски космополит, теоретик, прагматик и др. След смъртта му Байройт действително е заразен от кафявата чума на нацизма. А сред първите привърженици на "новия ред" са неговата снаха Уинифред /която самият Вагнер не познава/ и зет му Хюстън Стюарт Чембърлейн. Адолф Хитлер е чест почетен гост в Байройт - много преди да дойде на власт, а и след това. Дали обаче в музикалните произведения на Вагнер има наченки на националсоциалистическа идеология? По този въпрос се спори, доказателства за това досега не са намерени.

7. Байройт е нещо като център на германската култура.

Не. Байройтските тържества са музикален форум и сезонна проява. Германската култура е организирана на федерален принцип. Все пак най-важният вагнеров архив в света е именно в Байройт - в някогашния дом на композитора. Музеят, който се намира в него от 1976 г., бе отворен отново след реставрация и разширяване на 26 юли 2015 г.

8. Вагнеровата музика е гръмка, а оперите му - прекалено дълги и старомодни.

Това е доста неточно. Който е слушал и гледал пет часа "Тристан", "Парсифал" или пък "Залезът на боговете", е преживял прекрасни, изтънчени, поетични моменти. Сюжетите на вагнеровите музикални драми са заимствани от германската митология, Средновековието и приказките. Те ни срещат с човешки неволи и проблеми. В тях става дума за външни и вътрешни конфликти, за омраза и любов, вярност и предателство. С други думи - те са съвременни и разбираеми. Ако се отдадете на музиката, ще разберете какво е имал предвид Вагнер, когато говори за "емоционално вникване" в неговите произведения. Само внимавайте, защото има опасност да се пристрастите!