В Япония: "като депримирани клонинги"

Пиронът, който стърчи от дъската, рано или късно ще бъде набит, гласи една японска поговорка. Но една ученичка от Осака показва, че не иска да се примири с това положение. Естественият цвят на косата ѝ е кестеняв, което в Япония е рядкост - повечето хора в тази страна имат черни коси. През 2015, когато била приета в едно училище в град Хабикино, училищното ръководство я накарало да боядиса косата си черна. Ученичката веднага изпълнила нареждането, но с времето забелязала, че светлите корени бързо израствали, поради което трябвало да се боядисва на всеки четири-пет дни. Постоянното боядисване ѝ създало много проблеми - не само предизвиквало ненужни разходи, но и напълно изтощило косата ѝ. Затова момичето решило да се противопостави по съдебен път на безкомпромисното отношение на училищните власти, които дори на няколко пъти я връщали вкъщи. „Цялата тази ситуация силно ме натовари психически. Те на практика нарушават моите човешки права“, казва ученичката и настоява да получи обезщетение в размер на 16 500 евро.

Когато за пореден път била порицана заради цвета на косата си, девойката претърпяла нервен срив, който в крайна сметка я отвел в болницата, свидетелстват адвокатите ѝ пред съда и разкриват нещо, което на фона на всичко това звучи направо абсурдно: според правилника на въпросното училище, учениците нямат право да си боядисват косата, да я изрусяват или къдрят.

Строги правила и традиции

Засега училището не отстъпва от своята позиция. И дори получи подкрепа от представители на префектурата в Осака, които обявиха, че решението на училищните власти било в съответствие със законите.

„Японските училища по традиция отдават голямо значение на външния вид на учениците“, казва в тази връзка Макото Ватанабе, професор по комуникационни науки. „ В някои региони например училищата задължават учениците от мъжки пол да си бръснат главите. Лично аз смятам, че дисциплината и училищните униформи са важни, но случаят с ученичката от Хабикино вероятно представлява нарушение на човешките права или на свободата на изразяване. А това са точно онези ценности, с които младите хора би следвало да бъдат запознати в училище“, добавя професорът.

Японските училища имат обширни правилници за поведение. Така например ученичките нямат право да носят каквито и да било бижута или грим, а полите им трябва да имат определена дължина. Момчетата пък са длъжни да носят черни чорапи.

Критици на системата смятат, че тези строги правила имат за цел да приучат учениците към послушание, каквото се изисква от тях и при встъпването им в трудовия живот. Защото там ги очакват не по-малко правила.

"Подобно поведение е възприето в почти всички сфери на японското общество", казва Роберт Дуярич, директор на Института за съвременни азиатски изследвания в университета Темпъл в Токио. Според него корените на тези традиции трябва да се търсят във въведената още през 1860-те години авторитарна образователна система.

"Като депримирани клонинги"

"Ако отидете на някое интервю за работа, ще видите, че всички кандидати носят едни и същи костюми и неизменно гледат много сериозно. Имат вид на депримирани клонинги“, казва Дуярич и пояснява, че при започване на работа всеки новак бива обстойно въвеждан в задължителните условности и правила на новото работно място - като се започне от начина, по който трябва да се говори по телефона, и се стигне чак до това как точно е прилично да се седи на стола.

"Всичко е строго регламентирано, а това определено ограничава креативността на служителите. Още повече, че в японските фирми всяко отклонение от нормата се смята направо за неприлично“, пояснява Дуярич.

Сходно мнение изказва и проф. Ватанабе: "Мисля, че в днешния глобализиращ се свят не е правилно всичко да се свежда до стриктното спазване на остарели правила, независимо дали става дума за класната стая или за големите концерни“.

Професорът казва и друго: в днешния среден мениджмънт има много млади японци, които се чувстват буквално притиснати в корсета на старите правила, поддържани от по-възрастните. Но не могат да променят нищо, тъй като имиджът на по-възрастното поколение е много висок - та нали именно представителите на това поколение създадоха в следвоенния период големите японски фирми, донесли благоденствие на цялото общество. Затова на младите не им остава нищо друго, освен да чакат пенсионирането им, обяснява проф. Ватанабе и добавя: „Чувствам, че предстои промяна, но ни е нужно още време“.

Случаят с ученичката, чийто естествен цвят на косата не се харесва на училищните власти, ще покаже дали Япония е готова да допусне отклонения от нормата. Проф. Ватанабе не е особено оптимистичен: „На теория съдилищата са независими, но практиката показва, че някои съдии отсъждат субективно. Предполагам, че и в този случай си имаме работа с консервативни възрастни съдии. А това определено не е добър знак.“