В България всичко е на обратно

Не, демокрацията не е за нас. Изисква прекалено голямо интелектуално напрежение. Пъхтенето, което се чува от кабинките за гласуване, в сравнение с други подобни кабинки е оглушително. Значи, от една страна има хартия, от друга – химикалка, вързана с канап. Ако имаше само хартия или само химикалка, вързана с канап, изборът нямаше да е толкова труден. Вярно, поради връзването на химикалката отпада колебанието дали тя да бъде открадната, но остава въпросът защо хартията не е вързана с канап. Значи в тази държава едно може да се краде, друго не може.

Липсата на справедливост прави гласуването безсмислено, но нали животът е преодоляване на безсмислието, продължаваме нататък. Налага се хартията и химикалка, вързана с канап, да влязат в контакт. Вероятно химикалка, вързана с канап, трябва да бъде отгоре, а хартията - отдолу. Но не е сигурно, нали в България всичко е на обратно. Значи пак е наложително да се мисли, да се вземат решения. Дето най го мразим. За улучилите правилното решение идва най-големият зор – посредством химикалката, вързана с канап, да направят чавка или кръстче върху едно от отпечатаните върху хартията квадратчета и кръгчета.

Кое в кое?

Защо ни мъчат, що за избори са тези, в които има „или“? Това ли им е демокрацията? Нали демокрацията беше нещо, което да ни направи богати? По-просто щеше да е само с чавка. Или само с кръстче. Както е в тотото. От тотото по-просто няма. А на всичко отгоре трябва да се избира къде да се сложи тази чавка или кръстче – в квадратчето или в кръгчето. А може би и в двете. Или трябва чавката да се тури в кръгчето, а кръстчето - в квадратчето. Както е в тотото. Пак „или“. А може би обратното, защото в България всичко е на обратно. Абе кое беше квадратче – туй гладкото, или онуй ръбестото? Кръгчето на колело ли приличаше или туй, дето приличаше на нещо друго, беше кръгче? Всяка година го опростяват това гласуване и пак не го опростиха според способностите на избирателя. Ами само на последните избори над 206 000 гласоподаватели, колкото един град Бургас, не успяха да се справят с предизвикателствата на хартията и химикалката, вързана с канап. А още толкова дори и не посмяха да се пробват.

С цел да се избегнат подобни резултати, в парламента текат дебати около по-нататъшно опростяване на избирателния закон, но това вече е невъзможно. За политиците се оказа по-лесно за четвърт век да опростят един народ, отколкото един закон. Не случайно в парламента те вече гласуват с пръстови отпечатъци.