Българското отрезвяване
28 декември 2011(На хартия) предимствата са безспорни - само за една нощ българите станаха част от една зона на мир, стабилност, сигурност и благоденствие. Поне така трябваше да стане, такива бяха очакванията на 8 милиона българи. Пет години по-късно те изглеждат напълно отрезвели: ЕС не се оказа ключът към по-добър (по-охолен) живот. България продължава да е най-бедната страна в Общността и да е на опашката на Европа по заплати, пенсии, производителност, енергийна ефективност и още много други. Страната изглежда абонирана за най-лошите оценки на Брюксел по повечето предмети - съдебна реформа, управление на еврофондове, превенция на корупцията, организираната престъпност и търговията с хора, защита на децата...
Европейци "втора категория"
Още от първия ден на членството си в ЕС България се оказа поставена под наблюдение. И имаше защо - това не се оспорва дори в София. Антоанета Приматарова, бивша посланичка в българска мисия към ЕС, казва: "Не виждам българската съдебна система да функционира в името на доброто на българските граждани и това на ЕС. Делата срещу организираната престъпност се точат с години. Наистина имаме да извървим още дълъг път".
Връщайки лентата назад, днес много българи са убедени, че на 1 януари 2007 година те са станали един вид европейски граждани "втора категория". Днес, 5 години по-късно, българите все още са нежелани в Шенген и на трудовите пазари на много от старите страни-членки, не се разплащат с евро и не ползват всички предимства на Общия пазар.
Но може би най-срамният епизод е от есента на 2008 година, когато Брюксел беше принуден да замрази 220 млн. евро, предназначени за България, заради масирани злоупотреби с европейски средства. Шефът на ЕК Жозе Мануел Барозу тогава предупреди: "Корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност нямат място в ЕС и няма да бъдат толерирани!".
Старата песен...
В прав текст посланието гласеше: корупцията остава прекалено висока, а държавата - прекалено пасивна срещу нея. Твърдите мерки на Брюксел обаче не срещнаха одобрението на всички в Европа. Така например тогавашният държавен министър в германското външно министерство Гернот Ерлер обърна внимание на социалната страна на въпроса: "Само по себе си блокирането на средства е достатъчно лошо. В края на тази верига стоят обикновените български граждани, които с тези средства трябва да изхранват семействата си. Но не по-малко лош е и ударът върху имиджа на страната".
Три години след безпрецедентната санкция от Брюксел и пет - след фойерверките около приемането на страната в ЕС, от Брюксел и Страсбург все още се чува, че България не е напълно зряла за членството в ЕС. А българите пък продължават да не виждат реализирана мечтата им за по-добър живот. На този фон е истинско чудо, че те не са кривнали по пътя на евроскептицизма. Все още не.