Българските военни разузнавачи - митове и истини

Българското военно разузнаване преди 1990 г. е директно подчинено на ръководството на БКП и влачи тежко идеологическо бреме. То е раздуто, неефективно и често използва информации от други „братски” разузнавания, за да доказва свършена работа. Романтичните митове, според които българските шпиони в чужбина безстрашно отдават силите си за благото на България, нямат нищо общо с крайния резултат. Всъщност цялото българско външно разузнаване се разминава с навярно най-важната си задача: да предупреди управленците в София, че не бива да раздават огромни за мащабите на българската икономика несъбираеми валутни заеми на пропаднали терористични режими и партизански движения по цял свят. Това са част от изводите, които се съдържат в новия документален сборник на Комисията по досиетата за военното разузнаване по време на НРБ.

Строго секретно

Историята на военното разузнаване в периода между 1944 и 1990 година напълно развенчава тезата за неговата уж патриотична и народополезна дейност. Още от деветосептемврийския преврат както документите за формирането на Държавна сигурност, така и документите за разузнавателното управление към Генералния щаб на народната армия (РУМНО) се утвърждават непосредствено от ЦК на БКП. Само шефът на Генералния щаб и назначеният от ЦК главен политически офицер на армията имат пълен достъп до сведенията на военното разузнаване.

Ръководителите на военното разузнаване в края на 40-те години имат „боен опит” в съветската машина за терор НКВД и участват, например, в ликвидирането на Трайчо Костов. След опита за преврат на група военни срещу Тодор Живков през 1965 г. армейското разузнаване дори минава директно под ръководството и контрола на Държавна сигурност.

Злокобното ГРУ

Всички документи от най-новия сборник на Комисията по досиетата говорят за пълната кадрова, техническа и оперативна зависимост на българското военно разузнаване от Главното разузнавателно управление на съветската армия, злокобното ГРУ. Нещо повече, в началото на 70-те години на миналия век българското военно разузнаване започва да получава директни поръчки от Москва, които са свързани с „износа на революции” в развиващите се страни. Те включват оказването на „братска помощ” за инспирираните от Съветския съюз и местните компартии въоръжени движения и граждански войни.

През 1971 г. българското военно разузнаване получава от ЦК на БКП специално разрешение да използва диверсии и саботаж на територията на чужди държави. За сравнение: могъщата Държавна сигурност получава подобен „лиценз” за убийства на дисиденти и други терористични действия зад граница две години по-късно - през 1973 година, посочват изследователите Христо Христов и Момчил Методиев, които заедно с главната съставителка Екатерина Бончева участват в издаването на най-новия документален сборник на Комисията по досиетата.

Мързеливият български Щирлиц

Военното разузнаване на комунистическа България не е сред „отличниците” в съветския лагер. Да вземем за пример военно-техническото разузнаване, което уж събира данни за нови оръжия и военни технологии в страните от „империалистическото обкръжение”. Документите в сборника показват, че всички сведения в архивите на РУМНО за постъпващата на въоръжение нова военна техника във „вражески” армии като турската или гръцката, са придобити не от българите, а от съветското разузнаване и останалите „братски” централи. Военната агентура, поселена из българските посолства в чужбина, явно не си е давала зор да събира такава деликатна и трудно достъпна информация, та е запълвала празното място с изобилни, силно идеологизирани литературни писания.

Как изглежда българската Мата Хари?

Истински хит в разсекретените документи на военното разузнаване на НРБ е сътвореният през 1969 г. хибрид между есе и инструкция под заглавие „Използването на жената като разузнавач”. „Между леките и несериозни жени не могат да се намерят добри разузнавачки. Продажните жени не могат да изпитват любов и следователно да са добри патриотки, защото чувствата в тях са изхабени”, с тънък психологизъм разсъждават софийските военни разузнавачи.

Според тях жените много се влюбвали, а това бил най-фаталният измежду седемте им недостатъка, които обезсмисляли тяхното използване като разузнавачки. „Под въздействие на любовта тя може да направи фатална и непростима грешка - да се влюби в обекта, за който трябва да донася. Заради влюбване в гръцки разузнавач изгубихме наша ценна агентка, която избяга във Виена”, алармират навремето експертите от Генералния щаб.

Автор: Н. Цеков, Редактор: А. Андреев