BG Mazedonien Beziehungen

„Развитието на България и Македония след падането на Берлинската стена се осъществява по две траектории, между които няма пресечни точки. Дори войните за югославското наследство и техните последствия не промениха ниските температури в отношенията между двете съседки.

След фиаското на предложения преди три години проект за договор за приятелство, в прохладните двустранни отношения настъпи и продължителна суша”, казва политологът Марин Лесенски от "Отворено общество". Той акцентира върху две важни дати: на 5 септември се навършват 10 години от сключването на Охридското споразумение между македонците и албанците, а три дни по-късно е 20-годишнината от обявяването на македонската независимост.

Отношения в седма глуха

„И двете дати променят коренно същността на македонската държавност, но заедно с това напомнят колко малко неща са се случили през този продължителен период, особено по интеграцията на Скопие към европейските и атлантическите структури. И двата процеса са в „седма глуха”. Основна причина за това е спорът с Гърция за името.” Политологът от „Отворено общество” отправя и критика към Скопие. Според него Македония първоначално е подценила шанса, който получи с решението да се даде зелена светлина за интеграцията й в Европейския съюз.

Освен фрази и стандартни декларации от рода на споразумението, че България ще подкрепи македонската интеграция в европейските и натовските структури, нищо съществено не се е случило в отношенията между двете балкански страни. На място тъпчат основните двустранни проекти, например железопътната линия между София и Скопие като част от паневропейския коридор номер 8.

"А тъкмо такива проекти съживяват кръвообращението на едно пълнокръвно сътрудничество, в чиито рамки ще се сложи край на шовинизма и  националистическото кресчендо в диалога между институциите и медиите в двете държави. Слава Богу, че поне кметовете на общините по българо-македонската граница добре разбират това и правят всичко възможно за разширяване на връзките между бизнеса и хората от двете страни на браздата", казва Марин Лесенски.

Николай Младенов - гласът на София

„Не вярвам обаче, че посещението на Попоски в София ще донесе някакво ново развитие. Защото основната трудност е да се премине от декларации към конкретно изпълнение на ключови за политиката и икономиката проекти. А това на Балканите става трудно. Да си припомним само продължаващото вече 22 години на хартия и чак в последно време прилагано на практика, изграждане на Дунав мост между Видин и Калафат!”, казва политологът.

Двете страни няма лесно да загърбят дрязгите от миналото, но определено ще спечелят, ако потърсят финансиране от европейските фондове за замръзналите си общи инфраструктурни проекти в транспорта, електро- и газоснабдяването и във взаимната търговия. „Позитивно развитие в  българската позиция спрямо Скопие е фактът, че правителството в София вече говори за проблемите с югозападната си съседка само с един глас - с гласа на министъра на външните работи Николай Младенов. До отстраняването на министъра без портфейл Божидар Димитров това бе немислимо и се стигаше до конфузни ситуации”, припомня политологът от "Отворено общество".

Ще се разберат ли България и Македония?

Според него шанс за развитието на двустранните отношения са и допирните точки в кариерните профили на двамата външни министри. Новият македонски министър Попоски е работил за частни компании и за държавата си в Брюксел. Българският му колега Младенов, доскоро депутат в Страсбург, особено активно търси практически решения на многобройните проблеми със съседите. „Не очаквам обаче съществено подобряване на двустранните отношения. Ясно е, че България няма да приеме исканията на Скопие за възстановяване на статута на разтурените промакедонски партии и организации, наследнички на ОМО "Илинден".

София няма да признае общностни права на някакво македонско малцинство в Благоевградска област. Заедно с това българското правителство не взема страна в спора между Скопие и Атина и приветства всички отстъпки между спорещите за постигане на компромис за името и националните символи на македонската държава. София смята за непродуктивно наливането на масло в огъня по проблеми, свързани с лингвистиката и с ограбването на историческото наследство на съседите от страна на властимащите в Скопие”, заключава политологът Марин Лесенски.