България и Германия: какво ни свързва

По повод посещението на българския външен министър Даниел Митов в Берлин и 20-годишнината от основаването на Германо-българския форум, Дойче Веле се обърна с няколко въпроса към Венета Момчева. Кариерата ѝ на старши дипломат в София, Берлин, Мюнхен е неизменно свързана с българо-германското партньорство.

ДВ: Защо Германо-българският форум в Берлин е все още слабо позната структура в България? Кои са неизвестните акценти в неговата 20-годишна дейност?

Момчева: Учредяването на двустранни форуми има дълга традиция в Германия. Те служат като платформа, благодарение на която представителите на политиката, икономиката, науката, културата и гражданското общество в Германия могат да се информират за съответната страна.

Учредяването на Германо-българския форум преди 20 години беше един от инструментите за насърчаване на реформите в България и подпомагане по пътя ѝ към Европа. Председател и основател на Форума е Гернот Ерлер, социалдемократ с осем мандата в Бундестага, дългогодишен председател на парламентарната група за приятелство с България и бивш зам.-министър на външните работи. Съпредседател на Форума е Клаус Франке, дълги години депутат от ХДС в Бундестага, а от 1990 до 1998 г. председател на Германската делегация в Парламентарната асамблея на НАТО.

През изминалите две десетилетия Форумът с енергия и авторитет организира аудитория и партньорски формати в Германия за български политици, икономисти и интелектуалци, които да лобират за българските външнополитически приоритети - пълноправното членство в ЕС, присъединяването към НАТО, включването в Шенгенското пространство. Всъщност значимостта на Германо-българския форум пролича ярко само месеци след официалното му учредяване преди 20 години.

ДВ: Имате предвид драматичния януари през 1997 година и дебатите в Бундестага по проблемите на Балканите? Тогава социалдемократът Ерлер и християндемократът Франке фокусираха вниманието на депутатите върху кризисната ситуация в България. Какви всъщност бяха техните послания?

Момчева: Макар и от различни партии, двамата политици и учредители на Германо-българския форум аргументирано и с искрена загриженост апелираха за подкрепа на демокрацията и реформите в разкъсваната от криза България. Гернот Ерлер не спести на своите колеги-депутати констатацията, че „през последните две години най-лошото си развитие България е претърпяла при правителството на Жан Виденов с отговорността на Българската социалистическа партия“. Клаус Франке от ХДС съобщи на свой ред вледеняващите цифри за инфлацията, за външния дълг на страната и изтъкна в по-широк регионален хоризонт, „че желанието за демокрация в София и Белград не може повече да бъде задушавано, а демократите там трябва да знаят, че са добре дошли в Европа“.

В онези исторически дни за България Германо-българският форум пое и хуманитарна мисия. Гернот Ерлер информира тогава германската общественост, че в рамките на кризисната акция „България“ Форумът, заедно с телевизия ZDF, е събрал средства за детски социален дом в София и за детска болница в Пазарджик, като само за 48 часа сумата е станала петцифрена.

Парламентарната подкрепа и практическата помощ, достигнала над 1 милион тогавашни германски марки, бяха един наистина добър старт на Форума, за който днес малцина си спомнят.

ДВ: И все пак: в наши дни имиджът на Германия и на канцлерката Меркел в България изглежда по-лош от всякога, въпреки че на официално равнище българо-германското сътрудничество е издигнато на пиедестал. Да не забравяме също, че в Германия учат, живеят и работят стотици хиляди българи, които са живият мост в отношенията между двете страни. Какво е Вашето обяснение за това разминаване?

Момчева: Не споделям напълно подобна констатация. Когато след атентатите в Брюксел се тръбеше за провал на Европа, малцина успяха да надскочат континенталния хоризонт, за да проумеят, че става дума за комплексен процес, който не може да бъде фокусиран само върху една политика или един политик.

В сегашните времена на безпрецедентна криза моментният имидж и реалният авторитет в дългосрочен план не винаги са идентични и едва ли е далновидно моментните настроения да служат за компас на доказали се във времето отношения.

България и Германия са свързани помежду си със стратегическо партньорство, което има не само съюзническата спойка на ЕС и НАТО, но и икономическа основа с възходяща тенденция. Германия си остава първостепенен търговски партньор на България с най-висок стокообмен. Тя е основен чуждестранен инвеститор в страната с неизчерпаем потенциал, особено в IT сферата и в автомобилостроенето. След тригодишно прекъсване миналата есен поднови работата си и Българо-германският съвет за коопериране, който решава конкретни въпроси на търговско-икономическите отношения.

Затова смятам, че българо-германското сътрудничество не е официозна емблема. Защото едва ли има сфера, в която да не присъства взаимодействието ни с Германия. Само няколко примера: нашите преподаватели по немски език се квалифицират предимно във федерална провинция Баден-Вюртемберг, дуалното професионално обучение в България набира опит благодарение на взаимодействието с германски институции, граничната ни полиция беше обучена в Бавария, а преди присъединяването на България към ЕС Германия положи много усилия да съдейства за повишаване на дееспособността на българската прокуратура.

ДВ: Кои важни съвети и послания на Германия не бяха чути през годините? Или може би не бяха разбрани от официална София?

Момчева: Наставническият тон не е в стила нито на германската дипломация, нито на германската икономика, въпреки ясния им изказ и тяхната откритост както в положителна, така и в критична посока. Същественото е кои послания бяха чути. Нагледен пример за това е съвместното открито писмо на посланиците на Германия и Франция от юли 2013, в което се призоваваше за отказ от олигархичния модел, за вслушване в гражданското общество, за добро управление на България.

Германия бе представена и сред десетте търговски камари в България, които през януари тази година в отворено писмо изразиха загриженост от "засилващото се впечатление, както в страната, така и сред международните инвеститорски среди, че в България има недостиг на върховенство на закона".

ДВ: Факт е, че отношенията между Берлин и София са рамкирани от ЕС, но независимо от това те съдържат актуални аспекти с двустранно измерение - бежанци, т.нар. миграция по бедност, сигурността в региона. Кои са основните актуални проблеми и какви са най-добрите пътища за тяхното решаване?

Момчева: Общото виждане на България и Германия, че справянето с мигрантската вълна изисква съвместен, съгласуван, решителен европейски отговор, е важна предпоставка за взаимодействие както на двустранна основа, така и в рамките на ЕС. Настоятелността, с която Германия призовава за силна и надеждна защита на външните граници на ЕС, е фокус и на усилията на България. Това е също убедителен аргумент, че страната ни трябва да стане част от Шенгенското пространство.

На фона на приоритетния проблем с притока на бежанци, въпросът за т.нар. „миграция по бедност“ позагуби актуалност. В същото време от началото на 2015 година се наблюдава ново значително увеличение на броя на българските мигранти в Германия. Според данни на Германската агенция по труда, към юни 2015 в Германия са живеели 203 000 българи, 54 000 от които са получатели на социални помощи. Това е около 0,8% от всички хора, получаващи помощи в Германия.

ДВ: В контекста на борбата срещу тероризма и на фона на бежанския натиск съществено значение придобива въпросът за водената вече десетилетия в Европа политика на мултикултурализъм. Може ли да се говори за провал на тази политика?

Момчева: През октомври 2010 година канцлерката Ангела Меркел публично окачестви като провалени усилията за изграждане на мултикултурно общество в Германия. Тя посочи, че дотогава са били поставяни прекалено ниски изисквания и изтъкна, че имигрантите следва да учат немски език, за да имат шансове на трудовия пазар и за да могат да се интегрират в германското общество. Всичко това беше цитирано от германските медии още преди пет години. Затова сега в Берлин е важно да се чуе формулираното неотдавна становище на българския външен министър Даниел Митов, че „в Европа имаме огромен проблем с провежданата години наред политика на концептуален мултикултурализъм и културен релативизъм”. Според Митов, истинската ценност, която Европа трябва да прилага, е уважението - първо към себе си и корените си и после към другите.