България - заложник на румънските проблеми

А всъщност нещата изглеждаха така, сякаш най-сетне започват да се подреждат: по време на визитата на френския вътрешен министър Манюел Валс в Букурещ двете страни сключиха 2-годишно споразумение за доброволно репатриране на румънските роми от Франция. Около 15 000 румънски и български роми живеят във Франция, а незаконните им временни селища отдавна са трън в очите на Париж и един от препъни-камъните по румънския път към Шенген.

Мастилото под френско-румънското споразумение едва беше засъхнало, когато от Брюксел долетя новината, че се отлага планираната за идната седмица среща на европейските вътрешни и правосъдни министри, на която се очакваше решение по молбите на Румъния и България за членство в Шенген. Според дипломатически източници от Брюксел, на фона на сегашната тежка политическа криза в Румъния много страни-членки не виждат никакво основание да дадат съгласието си за прием на страната в Шенгенската зона, разяснява "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" и уточнява, че въпросът е отложен за следващата среща в края на октомври.

Като скачени съдове

Въпросът за членството на Румъния (и България) в Шенген се отлага вече доста дълго време. Страни като Франция, Германия и Холандия поставят като предварително условие наличието на напредък в борбата срещу корупцията и в реформирането на съдебната система. Напоследък към тези общи за двете балканска държави проблеми се прибави и още един - румънските посегателства срещу принципите на демокрацията и правовата държава (около властовия спор между президента Бъсеску и премиера Понта).

Румъния отдавна е изпълнила техническите критерии за надежден контрол по границите. Губещ в новата ситуация е България, чиято обща граница с Румъния не е подготвена да изпълнява ролята на външна граница на ЕС, тъй като досега се смяташе, че двете страни ще влязат в Шенген едновременно. Оттук следва, че и България засега не може да бъде приета в Шенген. "Не можем да приемем през октомври България и да чакаме Румъния тепърва да си решава проблемите", казва пред агенция ДАПД европейски дипломат, пожелал анонимност.

Европейската комисарка по правосъдието Вивиан Рединг обяви в сряда пред Европарламента в Страсбург, че съмненията относно независимостта на румънския съд остават. Затова и Румъния ще остане под стриктното наблюдение на ЕК, потвърди Рединг.

Лошият опит с Унгария и Румъния

Тъй като с приема на дадена страна в ЕС на практика се изчерпват механизмите за осъществяване на контрол, сега еврокомисарката по правосъдието предлага нов лост за упражняването на този контрол. След негативния опит с Унгария и Румъния, решили да кривнат от пътя на правовата държавност, Рединг настоява да бъде създаден нов "обективен механизъм" за оценка на правосъдните системи във всичките 27 страни-членки на ЕС. В тази връзка екипът на еврокомисарката вече подготвя оценъчна система за силните и слабите страни на отделните национални правосъдни системи. Рединг одобрява идеята на германския външен министър Гидо Вестервеле, който предлага ЕК да си запази правото да настоява за налагането на санкции срещу всяка страна-членка, в която бъдат установени правни нарушения или отстъпления от общите европейски правила.

АГ, ДАПД, ФАЦ, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел