"Българите не ни послушаха, действаха тихомълком"

Само шест дни след обявяването на обединението между Княжество България и Източна Румелия император Александър Трети пише следното до началника на руския Генерален щаб генерал Обручев: „Не одобрявам действията на българите. Те нас не ни послушаха, действаха тихомълком, съвети не искаха, нека сега сами да си сърбат попарата, която забъркаха. Според мен, докато княз Александър (Александър Батенберг - бел.ред.) продължава да се разпорежда със съдбата на българския народ, нашето вмешателство в българските работи е абсолютно невъзможно и безполезно. Заради последните действия на българите, които ние не одобряваме и за нас са нежелателни, би било непростимо и даже престъпно спрямо Русия да се караме и да водим война с Турция, а може би и с Европа. Ние трябва да имаме една-единствена главна цел - завладяването на Константинопол, за да се установим завинаги на Проливите и да знаем, че Константинопол винаги ще бъде в наши ръце. Това е в интерес на Русия и към това трябва да се стремим. Всичко останало, случващо се на Балканите, за нас е второстепенно. Стига сме се правили на интересни в ущърб на истинските интереси на Русия! Славяните сега са длъжни да служат на Русия, а не ние на тях!“.

"Русия винаги търси признателност и послушание"

Този възглед на самодържеца вече е бил доведен до знанието на всички руски офицери, останали след Руско-турската война да обучават младата българска армия. Четири дни след Съединението военният министър на Княжеството Михаил Кантакузин, руски княз и генерал-майор, и подчинените му руски военнослужещи колективно напускат министерството и своите гарнизони. Така те оставят българската войска без професионално ръководство пред надигащата се опасност Османската империя да нахлуе в обединената българска държава под предлог, че Съединението нарушава Берлинския договор от 1878 година.

Проблемът е, че към православните балкански държави Русия винаги е провеждала „политика на чувствата“, казва в тази връзка историкът Андрей Пантев. „Империята се държи крайно нетактично към тази част от Европа и именно това е причината за странно повтарящия се епизод в историята, при който всички държави на полуострова, получили руска помощ за своето освобождение, преминават през периоди на враждебност към Русия. Да не забравяме и популярното в руското общество предсказание на Достоевски, че тези, които Русия е освободила, щели да се обърнат срещу нея“, отбелязва Пантев.

„Във външната си политика Русия винаги търси благодарности, признателност и послушание, но това поле всъщност е подвластно единствено на интересите на отделните държави“, допълва мнението на колегата си историкът Христо Матанов. В същото време обаче твърди, че първата пукнатина в българо-руските отношения се появява поне няколко години преди Русия демонстративно да загърби каузата за обединението на българите от двете страни на Стара планина. Княз Батенберг е бил любимец на убития през 1881 цар Александър Втори, но опитите да води независима от Русия политика му навличат омразата на крайно консервативния наследник Александър Трети. Извършеното без консултации със Санкт Петербург Съединение само засилва неприязънта на самодържеца, който определено смята Княжеството за свой протекторат. Русия осъзнава, че от планирано предмостие за завземане на османската столица и Проливите, обединена България се превръща в сериозно препятствие. „Решаваща роля за втвърдяването на руския негативизъм спрямо обединението на двете български държави изиграва и позицията на Великобритания, която недвусмислено подкрепя случилото се в Пловдив на 6 септември 1885 година. Руско-британското противоборство през 19 век върви по линията „всичко, което Лондон подкрепя, се отхвърля от Санкт Петербург - и обратното“, обяснява Матанов.

"Обединена България е гроб за всичко сръбско"

По-малко от два месеца след Съединението, на 2 ноември 1885 година, сръбският крал Милан Обренович напада западните предели на обединената българска държава - след като преди това е уведомил Виена. В същото време младата и неопитна българска армия очаква османската инвазия далеч на юг и на изток. „Обединена България е гроб за всичко сръбско“ - така крал Милан обяснява пред император Франц Йосиф военната си интервенция.

По думите на проф. Пантев, Милан е просто „балканската кукла на Австро-Унгария“ - с Виена той е подписал най-срамния договор в сръбската история. Историкът категорично отхвърля версията, че независимо от австроунгарската подкрепа, Сърбия не би посмяла да нападне своите източни съседи без консултации и позволение от Санкт Петербург. Пантев припомня, че именно австроунгарският военен аташе в София е заплашил българите да спрат незабавно победоносното си настъпление след превземането на Пирот, защото в противен случай щели да видят дулата на австроунгарската армия.

Около ненамесата на Русия в Сръбско-българската война са налице някои подозрителни обстоятелства, смята проф. Матанов. Например фактът, че Русия бързо изтегля офицерския си корпус след Съединението и не протестира пред Белград за безпричинното нападение в гръб срещу обединена България. „Тя просто оставя „българите да си сърбат попарата“, както се изразява Александър Трети. Но за всеобща изненада се оказва, че българите умеят и това в обстановка на невиждан национален подем", припомня Матанов.

Строго секретно: истината за българо-руските отношения

Историкът обяснява, че истината за българо-руските отношения трудно може да се разбере, тъй като руските архиви си остават недостъпни за чуждестранни изследователи. „Даже документи от 17 век все още не се дават за ползване, макар че официално това не е забранено. Когато преди време наш колега се опита да види дневника на руския посланик в София от времето на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година, му беше отказано категорично. Руснаците винаги са държали тяхното мнение по отношение на исторически събития да е единствено меродавното. Неслучайно много българи и днес споделят не българската, а руската гледна точка за общата ни история. Именно липсата на достъп до руските архиви е сред причините руската историография и понастоящем да произвежда митове и легенди под влияние на вътрешния политическия натиск“, заключава проф. Матанов.