1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Британски евреи търсят германско гражданство

Фридберт Мойрер
24 октомври 2016

Преди 75 години нацистите започват да депортират евреи. Мнозина тогава бягат в чужбина и губят германското си гражданство. Наследниците им днес могат да си го върнат. Сред кандидатите има все повече британци.

https://p.dw.com/p/2Rby7
Британският евреин Бен Люис смята да кандидатства за германски паспорт
Британският евреин Бен Люис - кандидат за германски паспортСнимка: picture-alliance/AP Photo/F. Augstein

Офис в лондонския квартал Финчли. Сътрудниците на "Association of Jewish Refugees" /Сдружението на еврейските бежанци/ обработват молбите на британски евреи за получаване на пенсии с обезщетения. 41-годишният Майкъл Нюман е председател на групата. Той самият смята да подаде молба за германско гражданство. "Идеята възникна непосредствено след британския референдум на 24 юни", казва той. Според него двойното гражданство е един вид застраховка, която ще му дава възможност да се придвижва свободно в рамките на ЕС и да работи навсякъде, където поиска.

Германската конституция дава подобна възможност

Майкъл Нюман не е единственият британски евреин, който е стигнал до тази идея. На 24 юни той получил мейл от една британска еврейка, която се осведомила какви са възможностите да получи германски паспорт. След това пристигнали и още редица други запитвания по този въпрос. Майкъл Нюман разказва, че вече се е свързал с германското посолство в Лондон, да да провери как може да получи и германско гражданство. Член 116 от германската конституция дава това право на бивши германски граждани или техните наследници, които са били преследвани по политически причини по времето на националсоциализма.

"Ако не бяха дошли нацистите на власт, щях да съм се родил в Германия", казва Майкъл. Неговата баба живеела в Кьолн и когато националсоциалистите започнали да подлагат евреите на гонения, подала молба да се изсели във Великобритания. Тогава тя била на 27 години. На 31 август 1939 година, само един ден преди началото на войната, тя пристигнала с кораб в английския Саутхемптън. Там се омъжила за британец и родила един син - бащата на Майкъл. Родителите и братът на баба му, които останали в Кьолн, по-късно били убити от нацистите. В центъра на Кьолн има малка възпоменателна плоча с имената им.

Предците му са убити в концлагер

Deutschland Hamburg Stolpersteine
Възпоменателни плочи за депортирани и убити евреиСнимка: picture-alliance/dpa/L. Schulze

Майкъл Нюмън показва една снимка. "Рахела Геперт е моя прапрабаба. Родена е през 1888 година и депортирана от нацистите през 1941. Година по-късно, през 1942, тя е прехвърлена в концлагера Хелмно /в днешна Полша/, където е била убита. Дъщеря й обаче оцелява и заминава за Лондон, където приема името Сали Рейнолдс", разказва той.

Германските евреи, пристигнали във Великобритания след 1939 година, не са имали лек живот. "Те не са разполагали с никакво имущество, защото е трябвало да оставят всичко в родината си, налагало им се е и да учат нов език. Чувствали са се като аутсайдери. Било им е много трудно", казва той.

Завръщане към германските корени

Томас Хардинг, също британски евреин, вече е подал молба за германски паспорт. 48-годишният журналист и писател живее извън Лондон. Той е правнук на берлинския лекар от еврейски произход Алфред Александер, който успял да избяга от нацистите в Англия. "Останах буден през цялата нощ на референдума и чаках резултата до сутринта", разказва той. Допълва, че изпитал силно чувство на загуба, когато го съобщили. "Инстинктивно си спомних, че като наследник на еврейски бежанци, мога да подам молба за германско гражданство", споделя той. Томас Хардинг не възнамерява веднага да се пресели в Германия. Казва обаче, че след брекзита се чувства като чужденец на Острова. "Винаги съм бил убеден европеец. А през последните две, три години у мен постоянно се засилваше усещането за Германия като за моя втора родина”, казва той.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата