Борисов проявява признаци на паника

В интервю за вестник "Труд" Бойко Борисов постави един от политическите акценти на седмицата, защото в него направи рязък завой към Иван Костов и очерта нов политически противник - българските турци. Въпреки, че акцент в заглавието бе името на Ахмед Доган, Борисов очерта като основен проблем именно неговите избиратели. Тяхното основно провинение според столичния кмет е, че говорели на турски и поради тази причина Делиормана вече не бил български. Това етнизиране на политиката, позабравено през последните години, от което дори Волен Сидеров се отказа, звучи особено опасно в устата на човек, сочен за бъдещия министър-председател. В същото време то издава и

огромна политическа слабост

Бойко Борисов тръгна натам, откъдето Волен Сидеров се връща. А Сидеров се връща оттам, защото разбра, че няма хляб за подобна етнонационалистическа реторика в една все пак европейска страна. Заиграването с нея води до вътрешна и международна изолация. А фриволният опит на Борисов показва, че е изчерпал всички останали политически оръжия и е на път да се провали преди звездата му напълно да изгрее. Говоренето срещу българските турци и Доган е насочено към два електората: на "Атака" и на ДСБ. Иван Костов стартира началото на ДСБ с подобни националистически речи, макар и много по-софистицирани. Тогава Филип Димитров обиколи всички западни посолства в София, но и без неговата помощ в очите на европейските и американските ни партньори Костов си създаде траен мрачен образ на националист. Така ДСБ стъпи накриво още в самото начало и въпреки че после се отказа от шумния национализъм, изгуби доверието на мнозина.

Ходът на Борисов изглежда отчаян

и от друга гледна точка. В същото интервю той напада Ахмед Доган и ДПС, но се изказва с голямо разбиране за Сергей Станишев и почти не удря по БСП. Така той отваря леко вратата към бъдеща коалиция със социалистите, защото много добре си дава сметка, че на политическия хоризонт няма кой знае колко надеждни партньори за бъдещо управление. А и електоратът на ГЕРБ до голяма част се състои от бивши избиратели на БСП. Тук се натъкваме на едно от големите противоречия в позицията на Борисов, защото Ахмед Доган и ДПС участват в управлението, благодарение на Социалистическата партия. Сами по себе си те никога не могат да играят ключова роля, а тяхната сила идва от слабостта на останалите партии. Ако столичният кмет искрено се възмущаваше от поведението на ДПС, щеше да атакува партията на Станишев и Първанов, както и личното им отношение към Ахмед Доган - благодарение на тях той е на власт и води луксозен живот, за който нито една институция не го пита сериозно. От гледна точка на политическата етика няма по-лесен противник от Доган: той е аморален, циничен и арогантен и не го крие. Проблемът не е в него, а в онези, които му позволяват да бъде такъв, какъвто е.

Думите на Борисов – театрална реплика?

Между другото, Борисов бе част от един цял управленски мандат с участието на ДПС. Той бе главен секретар на МВР по времето, в което Доган изгради голяма част от прословутите си бизнес-обръчи. Именно Доган предложи Борисов за званието "генерал". В този смисъл днешните думи на Борисов трябва да бъдат възприемани като отчаяна театрална реплика в пиеса, която той вече не контролира. Другият важен акцент е завоят към Костов. Борисов се държи като хипнотизиран от него. Той потвърди тези думи в споменатото интервю от "Труд". Борисов се извини за всичко лошо, което е говорил по адрес на Костов и на ДСБ. Каза, че те имат всички основания да не му вярват и ги призова към бъдещо съвместно управление, все едно че ГЕРБ има процент и половина доверие, а хората на Костов ще бъдат бъдещите мандатоносители. Разбира се, и в този ход има подмолни намерения. Борисов много добре знае, че стоплянето на отношенията с тях ще доведе до вътрешно разцепление в и без това малката секта на Костов. Те ще трябва да отвърнат на жеста му, но дори и да не го направят, флиртът им с бодигарда на Живков и Симеон е очевиден за всички. Това е

другата линия на слабост

в интервюто на Борисов. Той се опитва да затвори устата на едни от най-върлите си критици, които до вчера не му прощаваха нищо от комунистическото минало до злополучното му кметуване. То показва, че днес Борисов се нуждае от всякаква подкрепа, дори и от партия, която няма шанс да влезе в следващия парламент. В думите му се долавя и отчаяно търсене на бъдещ коалиционен партньор в управлението.

Вече казах, че посланията му звучат доста объркано и неаргументирано, а от политическа гледна точка има и две сериозни грешки: първата е етнизирането на политиката, втората - завоят към Костов, когото до вчера Борисов обвиняваше за виновен за най-големите кражби в София и страната. Едва ли някой ще повярва на тези изповеди, но във всеки случаи следващите месеци ни очакват динамични и драматични промени в т.нар. дясно политическо пространство.