Борис Пахор - човекът, който беше изпитал ужасите на 20 век
31 май 2022На 108-годишна възраст в Триест почина писателят Борис Пахор. През дългия си живот той се е борил срещу различни врагове: фашизма, националсоциализма, комунистическата диктатура и капитализма. Борис Пахор пишеше срещу диктатурата, без значение дали става дума за тази на парите, на Мусолини, на Хитлер или на Сталин.
Пахор преживява 4 концентрационни лагера
Борис Пахор е роден в Триест на 26 август 1913 година - тогава част от Австро-Унгария. Неговите роднини са от словенската общност в Триест – град, анексиран от Италия след разпадането на Австро-Унгария. През 1922 година на власт идва фашистът Бенито Мусолини. Триест е “италианизиран” от фашистите, а бащата на Пахор е принуден да изкарва прехраната си като уличен продавач. В две от книгите си Пахор разказва за терора на италианските фашисти над словенското малцинство.
През 1940 година той е мобилизиран от италианската армия и заминава за Либия. След края на фашисткия режим в Италия се връща обратно в Триест. През Втората световна война той се включва в съпротивата срещу срещу германските окупатори и техните съюзници в Италия. През януари 1944 година е задържан и изпратен в концентрационния лагер Дахау. Той преживява още няколко концлагера - Нацвайлер-Щрутхоф, Харцунген и Берген-Белзен, включително и един от т.нар. маршове на смъртта.
Битката си за оцеляване в концентрационните лагери Пахор описва в книгата “Некропол”, за първи път издадена през 1967 година. Тази книга му гарантира място сред най-големите автори на онова време.
Критики срещу комунизма и капитализма
Пахор прекарва известно време в Париж, където се лекува от туберкулоза, а след това се връща в Триест. Публикациите му след войната го правят изключително популярен в Словения - тогава част от Югославия. Критиките към комунизма му навличат обаче проблеми с югославските лидери - в продължение на три години му е забранено да влиза в Словения.
Триест остава негов дом - от 1953 до 1975 той преподава там литература и пише някои от най-важните си трудове. През 1990-те част от книгите му са преведени на немски, английски и френски. Той трупа популярност сред западната аудитория и дори е номиниран за Нобелова награда за литература.
И в напреднала възраст Борис Пахор неуморимо се ангажира срещу диктатурите и тоталитаризма. Той осъжда забравянето на историята в Европа, особено в Италия. През 2014 г. обвинява публичните власти в Италия, че не правят почти нищо, за да поддържат жив спомена за зверствата, извършени от фашистите.
Пахор предупреждава и за диктатурата на капитала, проявила се по време на финансовата криза от 2007-2008 година.
Битката за паметта
“Човек може удобно да започне да пренаписва историята, когато вече няма кой да му противоречи с авторитета на очевидец”, казва Пахор пред “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” през 2014 година. “Не забравям какво беше сторено с човешкия дух и с човешките тела през 20 век.”
В една от последните си публични изяви пред словенската телевизия той отново подчерта: “Исках да свидетелствам и да разкажа какво съм преживял, за да могат другите да знаят как и какво може да се случи”.
*****
Вижте и това видео на ДВ: