Безкрайната шенгенска сага

Всяка страна-членка на Шенгенското пространство и сега може сама да определя дали да въведе временни гранични проверки. Полша например прави това понастоящем, за да ограничи притока на футболни хулигани по време на Европейското първенство по футбол. Въвеждането на временни гранични контроли е възможно и при изключителни случаи като природни бедствия или терористични заплахи. Шенгенското споразумение не предвижда рутинни контроли по вътрешните граници на ЕС. Единственото изключение е, когато е застрашен общественият ред, като решението за това взема всяка отделна страна. Според повечето европейски правителства това правило трябва да остане в сила.

Слабото звено

На срещата си в Люксембург европейските вътрешни министри прокараха още едно правило. Граничен контрол по вътрешните граници е възможен и когато съществува заплаха от приток на бежанци. Вътрешните министри обосноваха решението си с бежанските потоци от Северна Африка по време на Арабската пролет. Междувременно политиците смятат Гърция за слабото звено в Шенгенското споразумение. Досега Гърция не успява да подсигури границата си с Турция. И тъй като Гърция е член на Шенгенското пространство, бежанците могат през нейна територия да преминават в други страни от ЕС. "Ситуацията по гръцко-турската граница показва, че имаме нужда от ясен и действен механизъм", заяви на срещата австрийската вътрешна министърка Йохана Микл-Лайтнер.

Чувствителна тема

Всички страни-членки на Шенгенското пространство са особено чувствителни на тема сигурност. Затова министрите взеха решение за нов механизъм в случай, че "извънредни обстоятелства застрашават функциите на Шенгенското пространство без общи вътрешни гранични контроли". За германския вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих е много важно, че последното решение остава в ръцете на страните-членки, защото - както изтъква той - "ние сме отговорни за сигурността на нашите граждани". Въвеждането на временен граничен контрол трябва да става по препоръка на ЕК и Съвета на Европа. Засегнатата страна обаче не е длъжна да се съобразява с тази препоръка. Германският вътрешен министър Фридрих споделя мнението на повечето си колеги. "Ние не можем да приемем някой друг вместо нас да взема решенията за въвеждане на вътрешни гранични проверки", заяви и швейцарската вътрешна министърка Симонета Сомагура, чиято страна е извън ЕС, но е член на Шенгенското пространство.

Придобивка, която трябва да се брани

Еврокомисарката по вътрешните работи Сесилия Малстрьом напразно се опитва да защити общоевропейското решение. "Ако въведем гранични проверки при извънредни обстоятелства, решението трябва да бъде общоевропейско, а не в правомощията на страните-членки", казва тя. Малстрьом безуспешно се бори за това ЕС да бъде последната инстанция при вземането на подобни решения. Еврокомисарката непрекъснато повтаря, че бежанските потоци не могат да бъдат разглеждани като заплаха за обществения ред. Тя съзира опасността другаде - при злоупотреби с т. нар. "механизъм за изключителни случаи" е застрашено свободното придвижване на хора. "Шенгенското пространство е европейска придобивка, която трябва да браним", изтъква Малстрьом.

Сметка без кръчмар

Засега страните-членки спечелиха първия рунд срещу ЕК за новите шенгенски правила. Но това все още не е краят на сагата. Държавите явно са си направили сметката без кръчмаря, наречен Европейски парламент. Европарламентът се чувства пренебрегнат в процеса на вземане на решение и заплашва с жалба. "Ние предлагаме Европейският съд да разгледа правната страна на въпроса", заяви Манфред Вебер, евродепутат от Християндемократическата фракция. Пикантното в случая е, че Манфред Вебер, също както и Ханс-Петер Фридрих, е член на германския Християнсоциален съюз /ХСС/. Излиза, че когато става дума за европейски и национални въпроси, съпартийците могат да имат и различен поглед върху нещата.

Автор: К. Хаселбах, К. Цанев; Редактор: Б. Рачева