1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Бедствието Идомени

Купаранис Панайотис17 март 2016

Тук пътят е затворен. Все повече от струпалите се в Идомени бежанци осъзнават, че балканският маршрут за тях се е превърнал в път без изход. Репортаж от Идомени на Панайотис Купаранис.

https://p.dw.com/p/1IEPa
Снимка: DW/P. Kouparanis

Още на 20 км от града се вижда, че в Идомени нещо се променя. На бензиностанцията „Еко” гъмжи от бежанци – едни от тях са вдигнали собствени палатки, други са намерили подслон във временното убежище на УНИЦЕФ. Арендаторът на бензиностанцията Теодорос Саулидис е разрешил на бежанците, около хиляда души на брой, безплатно да се настанят на територията на бензиностанцията.

Предните месеци бежанците пристигали, правели кратка почивка и после продължавали към границата. От около седмица насам обаче никой не пътува наникъде, защото границата е затворена. Въпреки това бежанците продължават да казват, че искат да продължат „към Европа”.

Недостойната игра с бежанците

Такова е и съкровеното желание на сирийците, иракчаните и афганистанците, струпани в Идомени. Около 1500 души направиха отчаян опит да преминат през гръцко-македонската граница, но македонските сили за сигурност първо ги спряха, а след това и върнаха обратно в Гърция. Няколко от сирийските бежанци разказаха независимо един от друг пред ДВ, че македонските власти ги натоварили на военни камиони и им казали, че ще ги откарат до границата със Сърбия. В действителност обаче пътуването им завършило край границата с Гърция – само на три километра от Идомени. Там отново трябвало да слязат от камионите и един по един да преминат през малък процеп в оградата, за да влязат обратно в Гърция. При това македонските сили за сигурност се държали твърде брутално – дори спрямо жени.

Панайота Янопуло от хуманитарната организация „Лекари без граници”, която въпросната вечер била дежурна в бежанския лагер в Идомени, разказва, че ѝ се наложило да превързва множество ранени бежанци. Всички те разказвали, че са били удряни от македонските войници.

Лагерът в Идомени ще бъде разтурен

Междувременно всички бежанци, опитали се да продължат към Македония, са върнати обратно във временния лагер в Идомени. Изложени на дъжда и студа, там са събрани близо 14 000 души. Онези, които не искат да спят в големите палатки с легла на два етажа, са опънали собствени палатки навън – направо върху студената земя. За да не затънат в калта, някои са построили палатките си върху релсите, преминаващи през територията на лагера. А зададе ли се влак, те отместват палатките си встрани, докато той премине.

Griechenland Tankstellenpächter Theodoros Samouilis
Теодорос Саулидис: Вече почти не пристигат нови бежанци в ИдомениСнимка: DW/P. Kouparanis

Единствено неправителствени организации (НПО) и различни гръцки и чуждестранни доброволци се грижат за бежанците. Гръцката държава е изцяло абдикирала от задълженията си – дали от невъзможност да се справи или нарочно – не е ясно. Хуманитарните организации се грижат за прехраната, подслоняването и медицинското обслужване на бежанците. Повечето от мигрантите изобщо не знаят какво ги очаква. Всичките им надежди са насочени към европейската среща на върха в четвъртък и петък тази седмица, на която можело да бъде взето решение за отваряне на границите, твърдят някои. Само че нещата едва ли стоят така. Поведението на македонските власти ясно показва, че пътят към Европа няма вече да преминава през Идомени.

Път без изход

А и гръцкият премиер Ципрас недвусмислено заяви, че границата към Македония ще остане затворена и че бежанците биха могли да стигнат до другите страни от ЕС единствено по силата на споразумение за квотното им разпределение. Ципрас дори призова бежанците да напуснат Идомени. Министърът на миграцията Янис Музалас обяви при посещението си в Идомени, че през идните 20 дни голямата част от бежанците щяла мирно да напусне лагера. Министърът не каза обаче друго, на което явно залага гръцкото правителство - че най-късно след европейската среща на върха повечето бежанци ще осъзнаят, че балканският маршрут за тях се е превърнал в път без изход.