Бедните бели американци: Преди беше много по-хубаво…

"НЕ на нелегалните имигранти!" и "Да си върнем истинската Америка обратно!" - с тези две послания Доналд Тръмп успя да спечели президентските избори през 2016. Ето, че сега той отново залага на същото - в кампанията за междинните избори за двете камари на Конгреса.

Според Ванеса Уилямс, политоложка от института "Брукингс" във Вашингтон, посланията на Доналд Тръмп са насочени най-вече към бялата работническа класа от селските райони. Белите американци без завършено висше образование са най-голямата група гласоподаватели - те съставляват 44% от американските избиратели, казва Уилямс. "Привържениците на Доналд Тръмп са основно бели американци от най-различни социални слоеве. Особено интересни за нас са по-бедните избиратели. Очевидно те гласуват против своите собствени интереси. За тях би било много по-добре, ако американското правителство е съставено от демократи, тъй като те наливат повече пари в социалната система", посочва политоложката.

Страховете от мрачното бъдеще

Многобройни изследвания доказват, че много от тези хора вземат решенията си, водени от различни страхове. За тази група американски избиратели дори вече съществува специален термин: експертите говорят за "White Anxiety" ("Страхът на белите"). Страхът прави хората манипулируеми, кара ги да гледат назад и им пречи да виждат положителното в бъдещето. И когато се появи някой, който им отнема страховете, предлагайки им лесни решения, те бързо го забелязват. 

Годината 2044 се споменава особено често във връзка със "Страха на белите". Очаква се, че тогава белите в САЩ вече ще бъдат малцинство, т.е. ще съставляват по-малко от 50% от населението на страната. 

"Тъмнокожите обаче ще трябва доста да се потрудят, за да станат повече от нас. Особено пък с нас, тексасците, няма да им е никак лесно - ние сме много", казва Доналд Чеди. Той живее в едно малко селце в щата Тексас. В него има само едно кръстовище, няколко бензиностанции и две-три заведения за бързо хранене. Чеди е горещ привърженик на Тръмп - заради обещанието му да възвърне някои от предишните ценности и да възстанови стария обществен ред.

"Хората като Доналд Чади стават все по-малко на брой", казва Уилям Емънс, главен икономист на Националната банка в Сейнт Луис в щата Мисури. "Тази група намалява - както като численост, така и като тежест спрямо останалите групи в обществото. Става дума за финансовото положение на тези хора, за техните доходи и за имуществото им като цяло", казва банкерът.

Покрай глобализацията, ефектът от която беше усилен от рецесията след 2007 година, много работници с по-ниско образование загубиха работните си места. Същевременно в сектора на услугите - например в банковото и застрахователното дело или пък в по-ниските управленски етажи на компаниите - се изисква минимум бакалавърска степен. Напоследък все повече представители на малцинствените общности със завършено висше образование започват работа в този сектор.

"Бялата работническа класа вижда, че светът вече е друг. Конкуренцията на трудовия пазар е станала по-ожесточена, а глобализацията промени характера на труда. Това засяга най-тежко хората с по-нисък образователен ценз, защото типичните работни места за средната класа стават все по-голяма рядкост", казва Емънс.

"Освен това тук става въпрос и за идентичност. Преди миграцията винаги е означавала и асимилация - който е идвал при нас, се е нагаждал към света на белите", казва Пат Бюканън, бивш пиар на президента Роналд Рейгън и бивш кандидат за президент, а днес автор на книги. "Преди бяхме съвкупност от хора от различни националности, но чужденците изучаваха американската литература и език, американската история и американските герои. Знаеха кои са американските празници. До голяма степен всички споделяха общите еврейски и християнски ценности. Бяхме една нация, една страна, един народ. И това беше огромно постижение", казва Бюканън. 

Днес вече е друго. Американското общество се разпада на многобройни по-малки групи, всяка от които със свои собствени права, култура и език. Това обаче застрашава ролята на белите, които винаги са била мащабът за това, което определяме като "американско". Това поставя под въпрос тяхната собствена идентичност, добавя Бюканън.

"Америка все по-малко може да бъде наричана "страна с бяло мнозинство". А особено за хората от предишните няколко поколения това е много притеснително", казва Ванеса Уилямс от Института "Брукингс".

Простичкият език на Тръмп се харесва на хората

Доналд Тръмп не е първият американски политик, който се възползва от страховете на хората и превръща имигрантите в предизборна тема. Той обаче е много по-недипломатичен в своите изявления относно етническите малцинства, казва Ванеса Уилямс. "Тръмп е много по-директен в посланията си. Той твърди, че ще издигне стена или пък че едва ли не всички мексиканци, които идват в САЩ, са престъпници. Всичко това са твърде директни и открити послания", посочва политоложката. 

Но именно това най-много се харесва на неговите привърженици. Тръмп не само е директен в изказа си, той използва и много обикновен език - кратки изречения, малко на брой думи. Подобен изказ се приема добре от хората, звучи им някак свежо и достоверно - макар и речите на Тръмп понякога да съдържат лъжи, заключава Уилямс.