1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Бебелюция

28 юни 2013

В Босна се случват странни неща: заради разпри в парламента депутатите не могат да гласуват нов закон за ЕГН-тата и така новородените останаха без паспорти. Скандалът доведе до най-големите протести от 20 години насам.

https://p.dw.com/p/18xrS
Снимка: klix.ba

В Босна се случват странни неща. Наскоро властите отказаха за издадат международен паспорт на едно тримесечно бебе, тъй като то няма ЕГН. Малката Белмина Ибришевич е трябвало да замине за Германия, където да ѝ бъде направена животоспасяваща операция за трансплантация на костен мозък. Тъй като обаче покрай липсващото ЕГН детето буквално не съществува за държавата Босна и Херцеговина, първоначално то не е получило и необходимия паспорт.

Съдбата на Белмина не е по-различна от тази на всички нейни връстници, родени след 12 февруари 2013 - всички те така и не са получили единен граждански номер след раждането си. Покрай този случай в Сараево и Баня Лука се стигна до масови демонстрации - най-големите от 20 години насам.

Sarajevo - Demonstrationen gegen die zerstrittenen Politiker
И по-големите деца участват в протестаСнимка: DW/S. Huseinovic

С колички на барикадите

Проблемът с липсващите ЕГН-та се дължи на комплексната политическа ситуация в Босна и Херцеговина. Съгласно конституцията в държавата има три основни народностни групи - босненските хървати (предимно католици), босненските сърби (предимно православни) и бошняците (предимно мюсюлмани). Държавата се състои от две административни единици - едната е образувана от федерацията на босненските хървати и бошняците, а другата е т.нар. Република Сръбска, в която от войната насам живеят предимно сърби.

Дейтънското споразумение от 1995, довело до край на войната в Босна и Херцеговина, предвижда възможността за блокиране на определени закони в парламента: и то винаги, когато някоя от трите народностни групи или някоя от двете административни единици в държавата се почувства ощетена. Ако се стигне дотам, е достатъчно и най-обикновено вето и законът вече не би могъл да влезе в сила.

Тази политика на блокада засегна в крайна сметка и процедурата с предоставянето на ЕГН-та. Върховният конституционен съд даде да се разбере, че досегашните правила за тяхното раздаване са неефективни и постави на парламента задачата до февруари 2013 да подготви нов закон. Такъв обаче така и не беше приет, тъй като двете административни единици се блокират взаимно. И така - родените след февруари деца останаха без паспорти, а бебето Белмина придоби печална известност. Впрочем междувременно бе намерено решение на проблема: Белмина вече е на лечение в Германия, в една клиника в Тюбинген.

Друго малко момиченце обаче не е имало късмет - Берина Хамидович, която не бе навършила и два месеца, е първата жертва на политиката на взаимна блокада в Босна и Херцеговина. След раждането ѝ се установило, че е тежко болна. Тя била подложена на операция в Сараево, след което трябвало да бъде откарана до Белград, понеже случаят бил сложен. Само че на границата отказали да пуснат бебето без редовни документи с аргумента, че би могло да става дума и за отвличане. След като всичко се изяснило и Берина стигнала до Белград, вече било твърде късно - момиченцето починало.

Bosnien Sarajewo Protest Parlamentsgebäude 06.06.2013
В протеста участват всички - и сърби, и хървати, и бошняциСнимка: picture-alliance/AP

Не става дума за етноса!

Този случай доведе до изостряне на протестите в Босна, в които се включиха представители на всички етнически общности. Те изтъкват, че значение има не въпросът дали някои са сърби, хървати или бошняци, а дали държавата, в която живеят, функционира. Сърджан Диждаревич, председател на Хелзинкския комитет в Босна и Херцеговина, обяснява: "Хората вече не се страхуват - те ще успеят да убедят политиците да се вслушат в гласа на гражданите".

Въпреки това националистическите партии все още се опитват да поддържат популистката си реторика. Някои от депутатите, които са представители на босненските сърби, твърдят, че протестите са насочени срещу тях и те вече не смеят да участват в заседанията на парламента. Демонстрантите от своя страна постоянно подчертават, че протестите не са насочени срещу отделни депутати и етноси, а срещу политиците, които не вършат това, за което са избрани - а именно да провеждат политика, която подобрява условията за живот на хората.

Автор: Н. Нойберт, Б. Михайлова/Редактор: М. Илчева

Прескочи следващия раздел Повече по темата