Американският образователен балон

Студентските такси в САЩ са нараснали четирикратно през последните 25 години. За това време американските студенти са натрупали дългове в размер на над 1 трилион долара - повече, отколкото са дълговете от кредитните карти на американците. Ето един от по-леките случаи:

Всеки месец Жаклин Геринг плаща стотици долари лихви и главница за "къща", която всъщност не съществува. "Къщата е само във въображението ми. Така ми е по-лесно да си плащам дълговете", казва 36-годишната дипломирана политоложка. Остават й да изплати още стотина хиляди долара, но се чувства щастлива, защото все пак е получила нещо за парите си - образование в Бъркли, финансирано чрез частен кредит. Днес преподава в частен колеж.

Нова криза?

Жаклин е по-скоро изключение от масата хиляди образовани млади хора в Америка, които след дипломирането си не могат да си намерят работа. И броят им постоянно расте. Както и на тези, които не успяват да обслужват дълговете си, натрупани по време на следването. През третото тримесечие на 2012 година делът на лошите кредити, просрочени с над 90 дни, е скочил от 9 на 11 процента.

Икономистите предупреждават за опасността от нов "балон", който може да вкара страната в нова криза. "Образователният балон ще има по-тежки последици за хората от балона с недвижимите имоти", твърди Антъни Дейвис от изследователския център на университета Джордж Мейсън във Вашингтон. За разлика от притежателите на имоти, студентите нямат нищо материално налице. "Студентите не могат да върнат образованието си", посочва Дейвис. А който е прекъснал следването си или пък е избрал специалност, която не се търси на пазара, той направо си остава с празни ръце.

Келнери с диплома

Все повече висшисти работят като келнери или портиери. Някои от студентите изобщо не успяват да завършат - около 40 процента от тях прекъсват образованието си. Една трета от длъжниците са над 40-годишна възраст, а във всяко четвърто домакинство на 35 до 45-годишните висшисти все още се изплаща студенски заем.

Американските студенти с бакалавърска степен напускат университетите със средно 27 000 долара дългове. А тези, които следват медицина, право или са избрали някой елитен частен университет, завършват образованието си с шестцифрена сума дългове.

Проблемът се състои в това, че заплатите не растат пропорционално на студентските дългове. Според списание "Икономист", през 2007 година абсолвентите в САЩ са заработвали колкото и през 1979 година, докато разходите за образование са нараснали главоломно.

Междувременно политоложката Жаклин Геринг продължава да обслужва кредита си за образование. И смята да продължи да го погасява и през новата година. Стига да не излезе нещо непредвидено...

АГ, ДВ, ДПА, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов