Агресивното лице на "вечния социализъм"

Днес става все-ясно на какъв крехък фундамент се крепи изграденият от Чавес "социализъм за вечни времена". В началото на своето президентство през 1999 година Чавес прокара нова конституция. Междувременно той я промени няколко пъти и то така, че съсредоточи властта в ръцете си. Единствената цел на многото промени, допълнения и нови закони беше циментирането на неограничената му власт. От една страна той си осигури абсолютната преданост на хората от собствения лагер, а от друга - излолира противниците си.

Сплашване и агресия

Във Венецуела трябваше да бъде създадено гражданско общество "по мярка". "Общество, което не критикува", казва Лилиана Ортега, директорка на известната правозащитна организация "Cofavic". През последната година повечето подобни организации и институции все повече се преследват. Властите подслушват телефонни разовори, извършват незаконни обиски. "Стига се и до атентати и убийства", казва Ортега.

Уго Чавес прокара т.нар. "Закон за международно сътрудничество". Чрез него властите подлагат на финансови репресии независимите организации и сдружения. С мерките си за сплашване правителството на Чавес предизвика обаче обратен ефект. Във Венецуела възникват все повече граждански организации. В гражданските сдружения членуват все повече хора от най-бедните слоеве, а не както досега главно от градските среди. Миналата година във Венецуела са били организирани над 5 000 демонстрации. Пред сградата на правителството в Каракас всяка сутрин има две до три демонстрации. "Там могат да демонстрарат само "чависти". Това са поддръжници на президента, които са получили някакви обещания от правителството, а то не ги е изпълнило", казва Лилиана Ортега.

Епидемия на насилието

Уго Чавес остава верен на своя войнствен речник, макар и да е посмекчил изразите. Предизборната борба и дори заболяването му от рак за него са "битки"; той се бори в "авангарда", изпраща "команди" и "патрули" и се стреми да победи с "нокаут", ако ли не да "пулверизира" своите политически противници.

В подобен агресивен климат склонността към насилие приема епидемични форми. С 19 000 убийства годишно Венецуела се нарежда сред страните с най-висока престъпност в света. Правителството на Чавес набързо гласува нов закон за борба срещу организираната престъпност. За пред света законът отговаря на обичайно приетите норми. "Целта му обаче е да въдвори култура на страха", казва Лилиана Ортега. "Жабешкият закон" /във Венецуела наричат шпионите и доносниците "жаби"/ задължава гражданите да донасят сведения в специално създадените служби, когато има подозрение за криминални и терористични активности. "Много от разпоредбите в закона са така мъгляво формулирани, че дават възможност за манипулации и различни тълкувания", смята конституционният съдия Йезус Мария Касал.

Законът може да бъде използван от правителството на Чавес за запушване на устата на неудобни граждански сдружения и дори за ликвидирането на опозиционни политици. За реформа в наказателно-процесуалния кодекс е нужен дебат в парламента, но правителството иска да прокара новия закон чрез декрет. Студии на неправителствени организации сочат, че в десет случаи на убийства по правило има само един-единствен арестуван. "Това обаче не означава, че има и осъден", заявява Йезус Мария Касал.

АГ, ФАЦ, ДПА, К. Цанев/Редактор: Б. Рачева