Защо в Турция се отменят все повече концерти и фестивали

"Наслада, лечение и изкуство" - това обещаваха организаторите на фестивала „Ароматерапия“ в турската провинция Балъкесир и удържаха обещанието си: в продължение на три дни посетителите имаха възможност да опитат здравословни продукти от региона, да научат повече за лечебната сила на природата, а вечерта да се забавляват на концерти. Но хитът - заключителният концерт на известната поп певица Ханде Йенер - бе внезапно отменен.

Преди това ислямистки и ултранационалистически групировки устроиха истинска атака срещу нея в мрежата: 50-годишната певица била неморална, как така щяла да излиза на сцената? Йенер отдавна си навлича омразата на тези среди с фриволните си сценични тоалети и с подкрепата си за ЛГБТИ-общността.

Всъщност ислямските и ултранационалистически групировки бяха срещу фестивала като цяло - с твърдения, че подобни прояви подтикват хората към неморални връзки, към игнориране на морала, към консумацията на алкохол и наркотици, както и към бунт и размирици.

Кой гледа на творците като на врагове?

Йенер, която до момента се е въздържала да критикува управлението, потвърди, че концертът ѝ е бил отменен под натиска на тези групи. Тя написа в социалните медии, че ще продължи да влага цялата си енергия и любов в сценичните си изяви, но не скри, че отмяната на концерта я е разочаровала и наранила.

Отпадналото шоу на Йенер бе предшествано от отмяната на изявите на много други изпълнители – те стават все повече от една година насам. Само през първата половина на 2023 година 27 изпълнители са станали жертва на кампании, изпълнени с омраза и заплахи, или на нападения. Забранените прояви са над 15.

Атаките са основно срещу жените и творци от ЛГБТИ-общността

Омразата много по-често е насочена към изпълнителките, отколкото към изпълнителите. Както и – срещу творци от ЛГБТИ-общността. Като например към известния певец и автор на текстове Мабел Матиз. След публикуването на видеоклипа си „Каракол“ („Полицейски патрул“) преди година той постоянно бе атакуван. Заради предполагаемата любовна история между двама мъже, ислямистки и националистически групи го обявиха за извън закона. И концертите му постоянно биват отменяни - за последно през юни.

Градовете, в които се отменят подобни прояви, са предимно под ръководството на управляващата Партия на справедливостта и развитието. А този вид забрани не са нещо ново за Турция – но докато по-рано те засягаха предимно изпълнителите и театралните трупи от кюрдски произход, преди година кръгът на нежеланите изпълнители се разшири драстично.

Все повече масови забрани от една година

Жертва на първата забрана през пролетта на миналата година стана известният „Празник на Анадола“ в университетския град Ескишехир. Последва отмяната на много други фестивали и концерти – така е и до днес. Често обстоятелствата, предизвикали отмяната, са твърде сходни.

Първо се провежда враждебна кампания срещу някоя проява или творец от страна на ислямистки или ултранационалистически организации. След това се стига до очерняне на твореца, а се излиза и с твърденията, че този вид прояви стимулират консумацията на алкохол и вредят на морала и семейството. Спрямо организаторите и градските власти се оказва натиск, който нараства с внасянето на официални жалби в полицията.

Певецът Бурхан Сезен определя забраните и отмените като произволни наказания на музикантите, които все още са в тежко положение след пандемията. По негови данни във фестивалния бранш работят над един милион души. А който призовава към забрана, залага на карта бъдещето на тези хора, критикува Сезен.

Той вижда противоречие в това, че от една страна турският президент Ердоган се стреми към сближаване с ЕС, а от друга близки до правителството групи настояват да се наложат строго ислямски правила за празнуване - например мъжете и жените по фестивалите да седят отделно.

Има ли беззаконие?

Политоложката Джангюл Йорнек също отправя критики към отмяната на концерти и други мероприятия. Очевидно режимът е толкова отдалечен от правовата държава, че някои представители на населението вярват във възможността да направляват развитието в страната според собствените си желания. Нейното мнение е, че определени групи са инфилтрирали държавните институции. А турското правителство действа като коалиция на „Мюсюлманските братства“. Страната е светска само на хартия.

Освен това Йорнек се опасява, че отмяната и забраните на културни събития само ще задълбочат културната гетоизация на страната, а на свободната обмяна на мнения ще се сложи край. Най-вече младите хора от различни социални, политически и обществени слоеве няма да могат да се събират и да общуват помежду си - между тях е издигната стена.